Глюкагонът представлява пептиден хормон, съставен от 29 аминокиселинни остатъка. Синтезира се от α(алфа) – клетките на Лангерхансовите острови в задстомашната жлеза. Панкреасът е жлеза едновременно с екзокринна (външносекреторна) функция – произвежда храносмилателни ензими, и ендокринна (външносекреторна) функция – произвежда хормоните инсулин, глюкагон и соматостатин, които с освобождаването си навлизат директно в кръвта. Глюкагонът се продуцира под формата на два предшественика – проглюкагон и препроглюкагон. Под действие на определени сигнали в организма чрез отцепване на два пептида се получава активния хормон.
Освобождаването на глюкагон се провокира от следните фактори:
- Хипогликемия (ниска концентрация на кръвна захар)
- Повишени нива на аминокиселини в кръвта, които се установяват при богата на протеини диета или вследствие на повишена физическа активност
- Адреналин (хормон, който също има важна роля в борбата с хипогликемията).
Ролята на инхибитори на глюкагоновата секреция имат:
- Хипергликемия (високи нива на глюкоза в кръвта)
- Високовъглехидратна диета
- Соматостатина (хормон, произвеждан от панкреаса)
Основната функция на глюкагона е свързана с обмяната на въглехидратите в организма. Той предизвиква повишаване на концентрацията на глюкоза в кръвта, т.е. има противоположен на инсулина ефект. Глюкагонът се отнася към групата на контраинсуларните хормони.
Физиологично действие на глюкагон:
- Стимулира гликогенолизата (разграждането на гликогеновите запаси в черния дроб)
- Активира глюконеогенезата в черния дроб – процес, при който от невъглехидратни източници (аминокиселини) се синтезира глюкоза
- Понижава разхода на глюкоза от черния дроб, което подпомага поддържането на глюкозните нива в кръвта
- Глюкагонът не мобилизира гликогеновите депа в мускулите, защото в тях лисват специфичните за него рецептори
- В мастната тъкан стимулира разграждането на липидите в мастните депа
- Потиска тонуса на стомашно-чревния тракт, намалява продукцията на солна киселина и панкреатични ензими.
Глюкагонът може да се синтезира по изкуствен път под формата на медикамент, който представлява аналог на човешкия хормон. Използва се за лечение на остри и хронични хипогликемични състояния.
Лекарствена интерференция:
- Глюкагонът може да повлияе действието на редица медикаменти и хормони – инсулин, индометацин, варфарин. Той стимулира противосъсирващия ефект на антикоагулантите (като варфарина например), което може да повиши риска от кървене.
- Екзогенно внесеният глюкагон стимулира освобождаването на катехоламини, които водят до повишаване на кръвното налягане
Биологичен материал: Кръв се взема от радиалната вена на ръката чрез венепункция.
Резултати:
Глюкагонът и инсулинът са хормони с противоположен ефект, благодарение на които се поддържа нормалното ниво на кръвна захар в организма. Референтните стойности на кръвната захар са: 2,78 – 5,55 mmol/l
Високите нива на глюкагон могат да се дължат на:
- Глюкагоном – изключително рядък тумор на панкреаса, който секретира повишено количество глюкагон. Той може да доведе до загуба на тегло, венозна тромбоза, захарен диябет, характерен кожен обрив.
Ниските нива на глюкагон се установяват:
- В редки случаи при някои бебета може да има нарушение в глюкагоновата секреция. Това води до твърде ниски нива на кръвна захар и е необходимо провеждане на хормонозаместително лечение.
- Състояния на тежка хипогликемия в резултат от предозиране с инсулин при болни от диабет.
Автор: д-р Д. Илев
