Меню

Анемия наричаме състоянието, при което има намаляване концентрацията на еритроцитите и на хемоглобина в периферната кръв. В резултат на това се нарушава транспорта на кислород до тъканите. Желязодефицитна анемия настъпва, когато запасите на организма от желязо станат твърде ниски за поддържане на нормалното производство на червени кръвни клетки (еритроцити) и това води до намаляване на техния брой.

Причините за възникване на железен дефицит могат да се разделят в няколко групи:

  • Остри и хронични кръвозагуби вследствие: кръвоизливи от стомашно-чревния тракт при язви, хемороиди, карциноми и др.; обилни кръвотечения при менструация; заболявания на дихателната система с кръвохрак; редовни кръводарявания
  • Недостатъчен внос с храната
  • Нарушена резорбция на желязото при заболявания като цьолиакия, атрофичен гастрит, ентероколити, чревни паразитози
  • Повишени нужди на организма при растеж, бременност и кърмене.

За поставяне на диагнозата желязодефицитна анемия се използват следните методи:

Анамнеза – чрез нея лекарят разбира за оплакванията на пациента. Началото на заболяването е бавно и незабележимо. Началните симптоми са неспецифични и включват умора, сънливост, раздразнителност, главоболие и сърцебиене. Налице е и засилен косопад. Може да има прояви като безапетитие, гадене, повръщане и диария.

Физикално изследване – при прегледа на пациента се установява бледост на кожата и лигавиците. Езикът е с изгладен релеф и зачервен – нарича се глосит на Hunter. Кожата е суха, а ноктите тънки и чупливи като могат да бъдат плоски (platonychia) или вдлъбнати като часовниково стъкло/лъжица (koilonychia). Друг симптом е възпаление на устните ъгли – ангуларен хейлит. Могат да бъдат усновени ускорена сърдечна дейност (тахикардия ) и функционални сърдечни и съдови шумове. При голяма давност на желязодефицитната анемия може да се открие и лекостепенно увеличаване на слезката (спленомегалия).

Лабораторни изследванияв периферната кръв са понижени броят на еритроцитите, на хемоглобина и хематокрита. Средният обем на еритроцитите (MCV), средната концентрация на хемоглобина в отделния еритроцит (MCH) и средна концентрация на хемоглобина в еритроцитите (MCHC) са намалени. Броят на ретикулоцитите е понижен. Той нараства след успешно лечение.

Левкоцити и левкоцитна формула (ДКК) – без специфични промени, може да има относителна лимфопения.

Тромбоцити – възможно е реактивно повишаване на техния брой (тромбоцитоза).

Основно за диагнозата е установяване също така на понижено серумно желязо и серумен феритин (показател за съдържанието на желязо в депата). Тоталният желязосвързващ капацитет е повишен. Стойностите на разтворимия трансферинов рецептор (sTfR) са повишени.

За да се установят причините за дефицит на желязо се провеждат допълнителни изследвания като:

  • Горна/долна ендоскопия – ендоскопията е изследване, при което се извършва директен оглед на различни вътрешни органи. Провежда се при съмнения за различни заболявания или за определяне на източника на кървене.
  • Абдоминална ехография
  • Изследване на туморни маркери – CEA , CA 19-9, PSA, алфа-фетопротеин (AFP)
  • КТ, ЯМР.

Прочетете за:
Желязодефицитна анемия
Видове анемия – кои са най-честите?
Причини за дефицит на желязо

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!