Аортната инсуфициенция е клапен порок, при който е налице невъзможност на аортната клапа да се затваря нормално плътно, поради което в диастолата се връща (регургитира) кръв от аортата в лявата камера. Регургитиращата кръв обременява лявата камера, предизвиквайки нейната хипертрофия и дилатация (разширяване). При прогресиране на хемодинамичните нарушения аортния порок се „митрализира“ развива се белодробен кръвен застой, последван от дилатация на десните сърдечни кухини и тотална сърдечна недостатъчност.
Състоянието се среща по-често при мъже. В зависимост от бързината на развитието ѝ аортната клапна недостатъчност може да бъде остра и хронична.
Как се поставя диагноза аортна клапна недостатъчност?
За диагностициране на аортна клапна недостатъчност (аортна инсуфициенция) се използват следните методи:
Анамнеза
В ранните стадии аортната клапна инсуфициенция не е много богата на симптоми. Мощната лява камера за дълго компенсира порока. Болните могат да съобщят, че усещат силни сърдечни удари, както и пулсиране на артериите. Могат да се появят оплаквания като лесна умора, стенокардни болки, задух и замайване.
Физикално изследване
Болните са обикновено бледи и по-високи на ръст (Марфаноиден хабитус). От разстояние могат да се наблюдават скачащи каротидни артерии. Главата на болните се поклаща синхронно с артериалния пулс – симптом на Мюсе. Установява се и синхронно с пулса поклащане на увулата – симптом на Мюлер. Капилярният пулс върху нокътните легла е отчетлив и личи много добре при лек натиск върху края на нокътя. Забелязват се видимо пулсиращи съдове на места като слепоочия, шия, слабини.
При прегледа се установява, че сърдечния удар е разширен, повдигащ, изместен наляво и надолу в 6-7-мо междуребрие. Артериалното налягане е с голяма систолно-диастолна разлика – установяват се ниски стойности на диастолното и високите стойности на систолното налягане, като разликата между двете налягания може да е много голяма – над 50 mmHg.
Аускултацията на сърцето е много съществена за диагнозата. Характерният за аортна инсуфициенция шум се чува на мястото на аортната клапа във 2-ро междуребрие отдясно на гръдната кост, но също така може да се чуе и по левия ръб на гръдната кост в 3-то и 4-то междуребрие. Шумът е тих, аспиративен и се чува най-добре при седнало положение на пациента.
При аускултация на достъпните големи артерии може да се установи т.нар. двоен тон на Траубе – без притискане на съдовете могат да се чуят високочестотни тонове (пистолетни тонове), резултат от рязкото разтягане на съдовата стена при големия ударен обем. При притискане със стетоскопа се чува двойния шум на Дюрозие.
Пулсът на пациентите е бърз (pulsus celer), висок (pulsus altus), скачащ и голям (pulsus magnus) – пулс на Коригън, оприличен на воден чук.
Електрокардиограма (ЕКГ)
ЕКГ показва лява електрическа ос с висок R-зъбец в отвеждания I, AVL, V5-6. Т-вълната в тези отвеждания е отрицателна.
Ехокардиография
Ехокардиографията е основен метод за потвърждаване на диагнозата, оценка на тежестта и прогнозата на клапното заболяване. Визуализират се промените в лявата камера, както и структурата на клапния апарат. Цветната доплер ехокардиография най-добре показва регургитационния ток.
Рентгенография на сърцето
Рентгенографията на сърцето дава разширена лява камера, талията на сърцето ясно изпъква, има разширение на възходящата аорта и аортното копче, т.нар. аортна конфигурация.
Вентрикулография
Вентрикулографията е метод за изследване на сърдечните кухини, чрез впръскване на рентгеноконтрастно вещество в тях. По този начин могат да се видят сърдечните структури и да се видят евентуални дефекти по тях.
Автор: д-р Николета Кочанова
Прочетете за:
Аортна инсуфициенция
