Дъмпинг синдромът представлява бързо изпразване на стомаха в тънките черва. При здрави хора храната преминава от стомаха в червата в продължение на няколко часа. При дъмпинг синдрома храната не се съхранява в стомаха достатъчно дълго време, а се изпразва в дуоденума твърде бързо.
Какви са причините за дъмпинг синдром?
Дъмпинг синдром най-често възниква като усложнение след операция на стомаха или хранопровода:
- операции на стомаха – например резекция на стомаха, ваготомия, гастроентеростомия, стомашна байпасна операция, фундопликация и др.
- операция на хранопровода – например резекция на хранопровода, езофагектомия (отстраняване на хранопровода).
Други причини за поява на дъмпинг синдром са: новопоявил се диабет тип 2, екзокринна панкреасна недостатъчност, понякога причината е неизвестна.
Различават се два варианта на дъмпинг синдром: ранен дъмпинг синдром (75 % от случаите) и късен дъмпинг синдром (25 % от случаите). При някои пациенти може да се наблюдават и двата варианта.
Ранен дъмпинг синдром
Той настъпва около 20 минути след хранене. Дължи се на рязко изпразване на остатъчния стомах и преразтягане на тънкочревните бримки. Настъпва резорбция на лесноразтворими хиперосмоларни въглехидрати и бързо нахлуване на течности в лумена на червата за изравняване на осмотичното налягане. В резултат обемът на циркулиращата кръв се понижава – настъпва преходна хиповолемия. Роля в патогенезата на дъмпинг синдрома имат и различни вазоактивни субстанции (брадикинин, серотонин) и хормони, които се отделят от червата.
Симптомите са по-изразени, когато с храната се приемат течности и въглехидрати. Пристъпът трае 10 – 15 мин. Болните се оплакват от:
- чревни симптоми – куркане, чувство на бързо засищане, болка в корема, гадене, рядко повръщане, диария
- сърдечно-съдови симптоми – сърцебиене, стягане в областта на гърдите, ниско кръвно налягане
- нервновегетативни прояви – страх, изпотяване, слабост, виене на свят, треперене на крайниците.
Болните могат да отслабнат, тъй като избягват да се хранят, за да предотвратят изявата на синдрома. Други усложнения, които могат да възникнат при дъмпинг синдрома са анемия поради дефицит на желязо, витамин В12 или фолиева киселина, остеопороза поради влошена калциева абсорбция и др.
За диагностициране на ранният дъмпинг синдром допринасят данните от анамнезата на пациента за проведена операция на стомаха или хранопровода, както и характерните симптоми. Провежда се орален глюкозотолерантен тест. Диагнозата се потвърждава ако 30 до 60 минути след прием на 50 г глюкоза сърдечната честота на пациента се повишава с 10 удара в минута. Може да се извърши контрастно рентгеново изследване на стомаха, гастроскопия.
Какво е лечението?
На пациентите с ранен дъмпинг синдром се препоръчва:
- чест прием на малки количества храна – 5 – 6 пъти дневно
- прием на повече белтъци, фибри, мазнини
- избягване на храни, богати на прости въглехидрати
- прием на повече сложни въглехидрати
- избягване на мляко и млечни продукти
- продължително дъвчене на храната, за да се подпомогне храносмилането
- прием на пектин, гуарова гума
- да не се приемат течности 30 минути преди и след хранене
- избягване на алкохола
- да легнат за 20 – 30 минути след нахранване.
За облекчаване на симптомите може да се приложат някои медикаменти:
- спазмолитици – антиспазмин, бусколизин
- сандостатин (инжектира се подкожно или мускулно) – забавя изпразването на стомаха, повишава чревната абсорбция на вода
- акарбоза – забавя разграждането на въглехидратите в тънките черва и забавя абсорбцията на глюкоза в кръвта.
При тежки случаи се правят коригиращи операции.
Късен дъмпинг синдром
Той се среща по-рядко. Проявява се 2 – 3 часа след прием на богата на въглехидрати храна. Настъпилата след нахранване хипергликемия е причина за бурно отделяне на инсулин и в резултат поява на късна хипогликемия – кръвната захар се понижава под 3 mmol/l.
Наблюдават се симптоми на хипогликемия: чувство за глад, изпотяване, слабост, неспокойствие, главоболие, сърцебиене. Оплакванията продължават около 30 минути и бързо преминават след прием на малко захар.
Късният дъмпинг синдром се диагностицира чрез перорален глюкозотолерантен тест – доказва се късна хипогликемия.
На пациентите с късен дъмпинг синдром се дават същите препоръки за промяна на диетичния режим, както при пациентите с ранен дъмпинг синдром. При възникнал пристъп се дават малко въглехидрати.
