Емболията представлява частично или пълно запушване на кръвоносен или лимфен съд от формация, наречена ембол. Емболът е чуждо за състава на кръвта плътно, течно или газообразно вещество, което се пренася с кръвния или лимфния ток и предизвиква механично запушване на артериален, венозен или лимфен съд.
Какви видове емболия има?
В зависимост от произхода на емболите се различават следните видове емболия:
Тромбоемболия (тромботична емболия)
Тромбоемболия възниква, когато откъснал се от тромба тромботичен материал засяда в отдалечени кръвоносни съдове и предизвиква тяхното запушване. Най-често се наблюдава тромбоемболия в малкия кръг на кръвообращението (венозна тромбоемболия). Тромбоемболът засяда в ствола или разклоненията на белодробната артерия. Чест източник на тромбоемболи са тромбозите на вените на долните крайници. Причина за откъсване на венозните тромби може да бъде раздвижване в леглото, внезапно ставане, закашляне. Тромбоемболията в малкия кръг на кръвообращението (белодробна тромбоемболия) е честа причина за внезапна смърт.
Тромбоемболия в големия кръг на кръвообращението (артериална тромбоемболия) се среща по-рядко. Тромбоемболите се формират в белодробните вени, лявата камера или лявото предсърдие на сърцето, в аортата. Клиничните прояви зависят от големината на запушената артерия. Може да настъпят исхемични инфаркти в мозъка, тънкото черво, бъбреците, слезката, гангрена на долните крайници и др.
Мастна емболия
Мастна емболия настъпва при попадане на мастни капки в кръвоносните съдове. Най-често се развива при фрактури на дългите кости, размачкване на подкожна мастна тъкан, стеатоза на черния дроб, след изгаряне, след ортопедични операции, при остър панкреатит и др.
Мастната емболия се развива сравнително бавно, например при фрактура настъпва 24 до 48 часа след травмата. Попадналите в кръвния ток мастни капки първо достигат капилярите на белите дробове, след което преминават в белодробните вени и оттам в съдовете на големия кръг на кръвообращението.
При мастна емболия настъпват промени главно в белите дробове, мозъка, бъбреците и кожата. Обикновено 24 до 48 часа след травмата се развива остра дихателна недостатъчност, точковидни кръвоизливи по кожата и конюнктивата, нарушения в съзнанието и кома.
Въздушна емболия
Въздушна емболия настъпва при проникване на атмосферен въздух в лумена на разкъсани венозни съдове. Най-често се наблюдава при травми и операции на шията и главата. Може да настъпи и при кръвопреливане, хемодиализа, цезарово сечение, аборти, при някои диагностични процедури. Въздухът попада в дясната половина на сърцето. Под влияние на контракциите на дясната камера на сърцето се образува пяна, която не позволява на кръвта да премине към белодробната артерия. Настъпва белодробна емболия и се развива остра дихателна недостатъчност. Тежестта на клиничните прояви зависят от количеството въздух, проникнал в циркулацията.
Газова емболия
Типичен пример за газова емболия е кесонната болест, която може да се развие при водолази и кесонни работници, а също и у летци при бързо набиране на големи височини.
При бърза декомпресия се образуват газови мехурчета от азот, които запушват капилярите предимно в големия кръг на кръвообращението. Настъпва исхемия и некроза в мозъка, костите и вътрешните органи.
Туморна емболия
Туморна емболия възниква при попадане в лимфния и кръвния ток на туморни клетки от злокачествени тумори. Около туморните клетки се отлагат фибринови нишки и тромбоцити, при което се формират туморни тромбоемболи. Те най-често запушват белодробните артерии и лимфните съдове.
Амниотична емболия
Амниотична емболия настъпва при попадане на околоплодни води по време на раждане в увредени маточни съдове и на мястото на отделяне на плацентата. Среща се по-често при продължително раждане, преждевременно отлепване на плацентата, цезарово сечение.
В белодробните садове и капиляри се открива амниотична течност. Амниотичната емболия се проявява с внезапен задух, цианоза, гърчове, шок, кома и смърт.
Атероматозна емболия
Атероматозна емболия възниква при разкъсване на атеросклеротични плаки спонтанно или по-често при съдова катетеризация или ангиографско изследване. Настъпва запушване на малки артерии от безструктурна зърниста материя, съдържаща липиди и холестерол. Най-често се засягат малките артерии в меките тъкани на долните крайници, в бъбреците, слезката, панкреаса. Емболиите в долните крайници водят до исхемични болки.
Бактериална и паразитна емболия
Бактериална и паразитна емболия настъпва при навлизане в кръвната циркулацията на бактериални колонии и паразити (при шистозомиаза, ехинококоза, трихинелоза).
Емболия от чужди тела
Наблюдава се при нараняване и попадане в циркулацията на чужди тела, като например куршум, игла и др.
