Начало Актуални теми Ензимни маркери при миокарден инфаркт

Ензимни маркери при миокарден инфаркт

ензимни маркери
ензимни маркери

Миокарден инфаркт е състояние на рязко намаление или пълно прекъсване на кръвния ток на една или повече коронарни артерии, което води до неадекватно снабдяване на миокарда с кислород и хранителни вещества. Клиничната дефиниция се свързва с остро миокардно увреждане, което се потвърждава с патологични сърдечни биомаркери. Те са в основата не само на диагностиката, но и на терапията и профилактиката на пациенти с ОМИ (остър миокарден инфаркт).

Решаващо значение за поставяне на точната диагноза има определянето на ензимната активност. Широко клинично приложение намират следните кардиоспецифични ензими:

  • Тропонин

Той е регулаторен протеин, изграден от 3 субединици. От значение за диагнозата миокарден инфаркт са тропонин T и тропонин I. Tропонин е ензим, който по принцип не се открива в серума, наличието му говори за миокардна некроза. Изследването му в последните години е предпочитан метод, тъй като е високо чувствителен и точен и се счита за златен стандарт в диагностиката на ОМИ. Препоръчва се да се изследва неколкократно при наличие на съмнение за миокарден инфаркт. Той е сравнително ранен маркер, неговите серумни нива се повишават 3-12 часа след началото на симптомите на ОМИ, достигат своя пик 24-48 часа след това и се нормализират до 5-14 дни.

Изследва се неговата MB фракция. КК-МB се повишава 4-6 часа след наличие на симптоми, достига своя пик на 24 час и се нормализира след 48-72 часа.

  • Глутамат – оксалацетат трансаминаза (ГОТ)

Глутамат – оксалацетат трансаминаза (ГОТ) е ензим, който се повишава 6-12 часа от началото на ОМИ, достига своя максимум на 18-36 час и се нормализира след 3-4 дни.

Използва се неговият изоензим – алфа-хидроксибутират дехидрогеназа (ХБДХ). Той се повишава на 24-48 час, достига пик на 3-6 ден и се нормализира след 8-14 дни.

  • Миоглобин

Счита се за ранен маркер, тъй като се повишава до 2-4 часа от началото на ОМИ, но нивата му трябва да се следят на всеки 1-2 часа, тъй като няма висока специфичност.

Повишаването на активността на ензимите потвърждава наличието на миокардна лезия. Важно е да се следят техните нива, тъй като обикновено корелират с големината на миокардния инфаркт.

Диагнозата миокарден инфаркт се поставя не само върху повишената ензимна активност, трябва да се вземат предвид клиничната картина, физикалното изследване на пациента, типичните ЕКГ-изменения.

Автор: д-р Юлияна Георгиева

Прочетете за:
Как се поставя диагнозата миокарден инфаркт?
Симптоми при инфаркт на миокарда
Видове инфаркт на миокарда