Медиастинитът представлява остро или хронично възпаление на тъканите в медиастинума (средостението).
Медиастинумът (средостението) е пространството, което се намира между двата бели дроба. Отгоре се ограничава от отвора на гръдния кош, а отдолу от диафрагмата. Отпред се ограничава от гръдната кост, а отзад от гръдните прешлени, странично – от медиастиналните плеври.
В средостението се разполагат следните органи – хранопровод, трахея, големи бронхи, сърце, плевра, лимфни възли. Те са свързани помежду си от рехава съединителна тъкан, което благоприятства развитието и разпространението на възпалителните процеси.
В зависимост от хода на протичане на възпалителния процес, медиастинитът може да бъде остър или хроничен.
Какви са причините за медиастинит?
Най-честите причини за развитие на остър медиастинит са:
- нараняване на хранопровода – перфорация на хранопровода се наблюдава най-често при: диагностични или лечебни манипулации (езофагоскопия, бужиране), поглъщане на чуждо тяло, на киселини или основи, при оперативни интервенции, злокачествен тумор, спонтанна перфорация при повръщане
- нараняване на трахеята или големите бронхи, например при манипулации (бронхоскопия), операции
- при възпалителни процеси на органите в средостението или в съседни органи, например: гноен плеврит, гноен лимфадиенит, възпалителни процеси в областта на шията, орофаринкса, под диафрагмата (субфреничен абсцес).
- прободни, огнестрелни травми на гръдния кош
- стернотомия – отворена сърдечна операция.
Инфекцията може да проникне в медиастинума по различни начини:
- директно – при открити и проникващи наранявания на медиастинума, при нараняване на кухите органи в него, при възпалителни процеси в органите на медиастинума
- по лимфен или хематогенен път
- по съседство, например при гнойни възпалителни процеси на белия дроб.
В зависимост от начина на инфектиране острият медиастинит може да бъде:
- първичен – дължи се на хематогенна, лимфогенна или лимфохематогенна инфекция.
- вторичен – резултат е от различни патологични процеси в органите, намиращи се в средостението или в съседни органи и структури – гръдна стена, шия, бял дроб, коремни органи.
Според вида на възпалителния процес се различават две форми на медиастинит: негноен и гноен – развива се абсцес или флагмон. Острият флегмон на медиастинума протича най-тежко.
Какви са симптомите при медиастинит?
При остър медиастинит може да се наблюдават следните симптоми:
- висока температура, втрисане, отпадналост
- задух
- кашлица
- дисфагия – затруднено преглъщане
- промени в гласа
- хълцане
- спонтанна болка, която се усилва при дишане, кашляне. Болката може да се локализира между лопатките, може да се разпространява към шията, гърлото, ухото.
При плеглед на пациент с остър медиастинит може да се установи: учестено дишане, цианоза, изпъкнали шийни вени, подкожен емфизем на шията.
При рентгеновото изледване може да се установи дифузно разширение на горната част на медиастиналната сянка, неясни очертания. При развитие на емфизем медиастиналната сянка се разрежда, има петнисто-ивицест характер.
При хроничен медиастинит се развива бавно прогресираща фиброза на средостението. Може да бъде последица на остър медиастинит или да е резултат от туберкулоза, микотична инфекция, сифилис. Неифекциозни причини за хроничен медиастинит са саркоидоза, силикоза, ограничен хематом, идиопатична фиброза на медиастинума.
Клиничните прояви са много разнообразни. Те са свързани с притискане на горната празна вена, бронхите, белодробните вени, трахеята, хранопровода. Може да се наблюдават:
- синдром на горна празна вена
- дисфония
- синдром на Клод-Бернар-Хорнер
- парализа на диафрагмата
- белодробна хипертония – при засягане на белодробните вени.
Какво е лечението?
Лечението при медиастинит бива:
- етиологично лечение – провежда се лечение на основното заболяване
- хирургично лечение – прави се инцизия и дрениране на медиастинума, отстраняват се срастванията, байпас за обхождане на нарушеното кръвообращение.
