Начало Актуални теми Микоплазмена пневмония – диагноза, лечение

Микоплазмена пневмония – диагноза, лечение

микоплазмена пневмония
микоплазмена пневмония

Причините за развитие на микоплазмена пневмония, както и нейните симптоми и възможни усложнения разгледахме в първата част на статията.

Как се поставя диагнозата микоплазмена пневмония?

Няма специфични за микоплазмена пневмония клинични или рентгенологични находки, които категорично да я разграничат от други причини за атипична пневмония. Поради това ранното диагностициране на заболяването е трудно.

За поставяне на диагнозата микоплазмена пневмония допринасят следните изследвания:

Клинична картина

Пациентите най-често са на възраст между 5 и 20 години. Инкубационният период е дълъг (2-3 седмици), за разлика от вирусните пневмонии, при които е няколко дни.

Микоплазмената пневмония има постепенно начало, субфебрилна температура, суха кашлица, нормален брой левкоцити (при повечето пациенти), възможни са извънбелодробни прояви. Всички тези симптоми насочват диагнозата към атипична пневмония.

Лабораторни изследвания

Лабораторните изследвания не са специфични. Най-често се установява:

  • умерена левкоцитоза – левкоцитите са умерено повишени при около 30-40 % от пациентите
  • умерено повишено СУЕ
  • хемолитична анемия
  • увеличени трансаминази
  • понякога се установява лъжливо положителна реакция на Васерман.

Рентгеново изследване на бял дроб

Рентгеновото изследванедава има по-голямо значение за диагнозата. Рентгеновите изменения се появяват преди да може да се чуят хрипове при аускултация.

Установяват се промени предимно от интерстициален тип. Наблюдават се и сегментни засенчвания. Понякога може да има и лобарни засенчвания, което затруднява отдиференцирането на заболяването от бактериални пневмонии.

Микробиологична диагноза

За доказване на Mycoplasma pneumoniae се взема материал за изследване от храчки и гърлен секрет и се прави посявка върху агар и бульон.

Микоплазмите са взискателни към хранителните среди и имат бавен растеж. Поради това в рутинната практика не се правят посявки за доказване на причинителя. Използват се серологични методи за доказване на M. pneumoniae.

Серологично изследване

Най-често се използват РСК, имунофлуоресценция, студова аглутинация, ELISA и др.

Диференциална диагноза

Микоплазмената пневмония най-често трябва да се разграничи от останалите бактериални пневмонии и от небактериалните пневмонии – хламидийни, Ку-треска, грипни пневмонии.

Трябва също да се отдиференцира от аспирационна пневмония, абсцес на белия дроб.

Какво е лечението при микоплазмена пневмония?

Поради липсата на клетъчна стена, микоплазмите са резистентни към много антибиотици.

Лечението на микоплазмената пневмония включва антибиотици от групата на макролидите, тетрациклините и флуорохинолони. Най-често се прилага Азитромицин, Кларитромицин, Еритромицин за 10 дни. В повечето случаи макролидите са ефективни, но при неповлияване може да се приложат тетрациклини – Доксициклин в продължение най-малко на 2 седмици.

Прочетете за:
Пневмония, причинена от Микоплазма пневмоние