Начало Актуални теми Макролиди – видове, показания, нежелани реакции

Макролиди – видове, показания, нежелани реакции

макролиди
макролиди

Макролидите са група антибиотици, които имат бързо проявяващ се бактериостатичен ефект – спират размножаването на микроорганизмите, но не ги разрушават. Те потискат протеиновата синтеза като се свързват с рибозомната 50S субединица на микроорганизмите.

Представители на макролидите:

Основните представители на макролидите са:

  • Azithromycin – Azatril, Azax, Azibiot, Azitrox, Azyter, Sumamed, Zethrum, Zmax
  • Clarithromycin – Fromilid, Klabax, Klacar, Klacid, Klacid SR, Klerimed, Lekoklar, Lekoklar XL
  • Erythromycin – Davercin
  • Midecamycin – Macropen
  • Roxithromycin – Roxistad, Rulid
  • Spiramycin – Rodogyl.

Макролидите са ефективни предимно върху Грам-положителните микроорганизми (стафилококи, стрептококи, пневмококи). Проявяват активност и срещу някои:

  • Грам-отрицателни микроорганизми – influenza, H. pylori, Bordatella pertussis, Legionella pneumophila, Campylobacter, Neisseria gonorrhoeae, Gardnerella vaginalis, L-формите на Pseudomonas aeruginosa
  • Анаеробни микроорганизми – Clostridium perfringens, Chlamydia trachomatis, Mycoplasma pneumonia, Ureaplasma urealyticum, Treponema pallidum, Borrelia burgdorferi и др.

Какви са показанията за приложение на макролиди?

Макролидите най-често се използват за лечение на:

  • инфекции на горните и долните дихателни пътища – ринит, синуит, ангина, ларингит, фарингит, бронхит, включително пневмония
  • кожни инфекции – еризипел, импетиго, фурункулоза, акне
  • ушни инфекции – отит
  • очни инфекции – бактериален конюнктивит, трахома
  • жлъчни инфекции – холецистит
  • язвена болест, причинена от pylori – прилага се кларитромицин
  • уроинфекции – гонореен и негонореен уретрит, простатит, цистит
  • зъбни инфекции
  • лаймска болест и др.

Повечето макролиди, приети на гладно (1ч преди и 2ч след хранене) имат добра чревна резорбция и поради това се използват главно през устата. Екскретират се основно чрез жлъчката, а някои и чрез урината, слюнката.

Макролидите проникват добре в тъканите (особено тонзилити, белия дроб), бързо проникват в макрофагите и левкоцитите. Слабо проникват в централната нервна система.

Макролидите са отлична алтернатива на пеницилина при наличие на противопоказания за неговото приложение. Подходящи са при болни с увредена бъбречна функция. Не се прилагат обаче при хора с тежки чернодробни заболявания, както и при свръхчувствителност към макролиди. Не се прилагат по врема на бременност и кърмене.

Повечето макролиди засилват ефекта на теофилин-съдържащите препарати – варфарин, карбамазепин, фенитоин, дигоксин, ерготамин, циклоспорин.

Какви нежелани реакции могат да причинят макролидите?

Най-честите странини ефекти след прием на макролиди са:

  • стомашно-чревни симптоми – гадене, повръщане, диария, болки в епигастриума, подут корем
  • псевдомембранозен колит
  • кожни обриви, сърбеж
  • главоболие
  • шум в ушите, обратима глухота
  • транзиторна еозинофилия
  • преходно повишаване на аминотрансферазите
  • удължаване на QT интервала, аритмия
  • интрахепатална холестаза и жълтеница.

Поради прекомерното предписване на антибиотици, има огромен ръст на развитие на резистентност  към много от тях, включително и към макролидните антибиотици.

Прочетете за:
Цефалоспорини – групи, показания, странични ефекти