Начало Актуални теми Тетрациклини – доксициклин, тетрациклин

Тетрациклини – доксициклин, тетрациклин

тетрациклини – доксициклин
тетрациклини – доксициклин

Тетрациклините са широкоспектърни антибиотици. Те блокират протеиновата синтеза в микроорганизмите. Имат бързо проявяващ се бактериостатичен ефект върху екстра- и интрацелуларните микроорганизми. Най-активни са при инфекции, причинени от рикетсии, хламидии, микоплазми, спирохети, бруцели. Повлияват също E. coli, H. pylori, стафилококи, гонококи.

Тетрациклините са неативни по отношение на Протеус, Псевдомонас аеругиноза, Серация, гъби, вируси.

Представители на тетрациклините:

  • Doxycycline: Doxycyclin Actavis, Doxycyclin Stada, Doxycycline Flloella, Vibramycin
  • Minocycline: Minocycline Ecopharm
  • Oxytetracycline: Oxycort
  • Tetracycline: Imex, Tetracyclin ABR, Tetracycline Actavis, Tetracycline vision.

Какви са показанията за приложение на тетрациклини?

Тетрациклините са средство на избор при холера, чума, възвратен тиф, туларемия, бруцелоза, трахома, лептоспирози. Прилагат се също при:

  • микоплазмена пневмония
  • орнитоза (пситакоза)
  • Q- треска
  • инфекции на жлъчните пътища, уретрити, предизвикани от хламидии и микоплазми.

Плазменият полуживот на тетрациклините е около 10 часа. По-продължителен е при доксициклин – до 24 часа.

Тетрациклините имат добра чревна резорбция, която за тетрациклин е 60 %, а за доксициклин и миноциклин е над 90 %.

Тетрациклините се елиминират с фекалиите и урината. При нарушена функция на бъбреците отстраняването на тетрациклините е забавено и плазменият им полуживот се удължава. Изключение прави доксициклина. Ето защо при пациенти с бъбречна недостатъчност, при които се налага провеждане на лечение с тетрациклини се препоръчва доксициклин.

Лекарствени взаимодействия

Антиацидните средства, лекарствата и храните, съдържащи железни, алуминиеви, калциеви и магнезиеви йони намаляват чревната резорбция на тетрациклините. Затова интервалът между приема на тетрациклини и тези храни (напр. млечни продукти) и лекарства трябва да е не по-къс от 3 часа.

Тетрациклините повишават активността на кумариновите антикоагуланти, тъй като потискат продуциращата витамин К микрофлора.

Активността на тетрациклините отслабва при едновременно приложение с фенобарбитал, фенитоин.

При комбиниране на тетрациклини с бета-лактами е възможно да се развие антагонизъм.

Какви нежелани реакции могат да предизвикат тетрациклините?

Приемът на тетрациклини може да предизвика:

  • стомашно-чревни нарушения – гадене, повръщане, диария, дисбактериоза, псевдомембранозен ентероколит, хиповитаминоза В
  • кожни алергични реакции се наблюдават рядко, но има риск от развитие на фотодерматоза
  • увреждане на черния дроб настъпва при предозиране на тетрациклините
  • тетрациклините може да повишат серумното ниво на уреята
  • при прием на препарати с преминал срок на годност се наблюдава изразена нефротоксичност – може да настъпи ацидоза, протеинурия, глюкозурия
  • виене на свят, шум в ушите може да се наблюдава при прием на миноциклин.

Тетрациклините преминават през плацентата, отлагат се в костите на плода и забавят растежа им. Приемът на тетрациклини от бременни жени може да предизвика жълтеница у новороденото, да повиши вътречерепното му налягане.

При кърмачета и малки деца тетрациклините се отлагат в костите и зъбите и забавят растежа им. Наблюдава се жълто-кафяво оцветяване на зъбите, склонност към кариес.

Мускулното приложение на тетрациклини е болезнено. След чести венозни инжектирания може да се развие тромбофлебит.

Противопоказания за приложение на тетрациклини:

  • бременност, кърмене
  • новородени, деца до 7 години
  • бъбречна и чернодробна недостатъчност
  • левкопения
  • интензивно слънчево облъчване
  • свръхчувствителност към тетрациклини.

Прочетете за:
Макролиди
Цефалоспорини