На латински език: Brucellosis
На английски език: Brucellosis
Определение: Бруцелозата е бактериална инфекциозна болест – зооноза, която се предава на хората директно или индиректно от болни животни – основно домашни преживни животни и свине. Често протича като остро фебрилно състояние, но клиничната картина може да е много разнообразна.
Етиология: Причинителят на бруцелозата е бактерия от род Brucella. Бруцелите са Грам (-) микроорганизми, които не образуват капсула и спори. Те могат да се размножават вътреклетъчно. Заболяване при човека причиняват няколко вида бруцели:
- Brucella melitensis – най-патогенна. Резервоар за този вид бруцели са овце, кози, камили;
- Brucella abortus – резервоар са кравите;
- Brucella suis с резервоар – свине;
- Brucella canis с резервоар – кучета.
Бруцелите се унищожават при варене и пастьоризация, но са издръжливи на замразяване и изсушаване.
Епидемиология: Изочник и резервоар на зараза са болни домашни и диви животни. Болният човек не е източник.
Механизмът на предаване на заразата е:
– алиментарен (хранителен) – при консумация на заразени и непреработени мляко, млечни продукти, месо;
– през външните покривки (кожа, лигавици) – при директен контакт с животните, както и при конткакт с околоплодна течност, плацентарни и плодни части от инфектирани животни;
– въздушно прахов механизъм – вдишване на прахови/аерозолни частици с бруцели.
Рискови групи са фермери, овчари, ветеринари, работници в кланици и месопреработването.
Клинична картина: Инкубационният период е 7-28 дена. Началото е внезапно или постепенно. Бруцелозата може да има остър, подостър и хроничен ход, а симптомите зависят от засегнатите органи и системи и варират в широки граници:
- висока температура, втрисания, обилни изпотявания – особено нощем. При липса на лечение температурата при бруцелоза има ундулиращ характер – повишава се постепенно до 39-40 градуса, задържа се висока няколко седмици, след което спада и следва афебрилен период, след който може да има ново покачване. Порада тази причина бруцелозата е наричана още ундулираща треска.
- общи прояви – отпадналост, загуба на апетит, главоболие, болки в мускулите.
- от страна на дихателната система – суха кашлица, катарални прояви, бронхити, пневмонии.
- може да има увеличен черен дроб, слезка и лимфни възли.
- симптоми от опорно-двигателният апарат – болки в ставите (артралгии) и мускулите (миалгии), септичен артрит под формата на моно- или полиартрит. Засягат се предимно големи стави – колянна, тазобедрена, сакроилиачна, раменна и др. Ангажира се околната тъкан, бурсите, мускули, сухожилия, кости. Засяга се и гръбначният стълб – по-често долните му отдели. При по-продължителен процес в ставите се развиват анкилози и контрактури и може да се стигне до инвалидизация.
- симптоми от нервната система – депресия, летаргия, моно-/полиневрити, менингити, менингоенцефалити.
- от страна на пикочо-отделителната система – пиелонефрити. При мъжете може да се засегнат и тестисите (орхит), надсеменниците (епидидимити), простатата (простатити). При жените – матката (ендометрит), маточните тръби (салпингит), яйчниците (оофорит), млечните жлези (мастит).
- симптоми от сърдечно-съдовата система – при около 1% се развива ендокардит.
- симптоми от засягане на очите.
- може да се наблюдава нехарактерен обрив.
- склонност към кървене – най-вече от венци, носна лигавица.
Диагноза: Поставя се на базата на:
- анамнеза – наличие на някои от описаните симптоми, прояви от различни органи и системи, посещение на ендемични райони, контакт с болни животни, консумация на непреработено мляко, млечни продукти, месо;
- физикален преглед;
- лабораторни показатели – периферна кръвна картина (снижени или нормални левкоцити с релативно повишени лимфоцити, понижени тромбоцити и еритроцити), СУЕ (леко повишено или нормално), повишени чернодробни ензими, ликвор (умерено повишен белтък, повишени лимфоцити);
- микробиологично изследване – изолиране на бруцелите на хранителни среди. Материали се взимат от кръв, урина, ликвор, костен мозък, ставна течност, тъканен аспират или биопсичен материал; PCR (доказване на нуклеинови киселини от бруцели чрез полимеразна верижна реакция); серология (доказване на антитела);
- алергична проба с бруцелин.
Диференциална диагноза: Диференциалната диагноза на бруцелозата е широка поради наличието на разнообразни и нехарактерни оплаквания. Прави се с:
– туберкулоза;
– малария;
– коремен тиф;
– сепсис;
– Ку-треска;
– ревматизъм;
– ревматоиден артрит;
– системен лупус еритематозус;
– хематологични заболявания и др.
Лечение: Лечението на бруцелозата е продължително, като се провежда с поне два антибиотика: тетрациклини (Doxycycline) + аминогликозиди (стрептомицин), както и Rifampine + Doxycycline. При засягане на нервната система се използват и трето поколение цефалоспорини (цефтриаксон).
Профилактика: Основава се на строг ветеринарен контрол – убиване на болните животни, граничен ветеринарен контрол, ваксиниране на животните, както и правилна обработка на млякото, млечните продукти и месото.
