Миофасциалната болка представлява болка, дължаща се на възпаление или дразнене на мускул или на фасцията, която го заобикаля. След трама или прекомерно натоварване в мускулите може да се формират чувствителни точки, наречени миофасциални тригерни точки. Те предизвикват напрежение и болка в целия мускул. Когато тази болка продължава дълго време и се влошава, се означава като синдром на миофасциална болка.
Синдромът на миофасциална болка (MPS) се дефинира като регионална болка, която произхожда от миофасциални тригерни точки в скелетния мускул. Представлява хронично състояние.
Какви са причините за миофасциална болка?
Фактори, които могат да предизвикат появата на миофасциални тригерни точки са например:
- мускулна травма
Остра мускулна травма или продължително мускулно натоварване може да доведе до развитие на тригерни точки. Например точка в разтегнат мускул може да се превърне в тригерна точка.
- продължителни повтарящи се дейности
- лошата стойка, продължително стоене в неудобна позиция
- намалена двигателна активност
- травми на гръбначния стълб.
В повечето случаи синдромът на миофасциална болка се дължи на комбинация от различни фактори.
Редица заболявания и състояния допълнително влошават миофасциалната болка. Такива са например: сколиоза, различна дължина на крайниците, хипотиреоидизъм, дефицит на витамин С, Д, В12, на желязо, инфекциозни заболявания, някои медикаменти, хронична умора, хронично недоспиване.
Хората, които често изпитват стрес и тревожност, е по-вероятно да развият тригерни точки в мускулите си.
Какви са симптомите при синдром на миофасциална болка?
Характерни симптоми са:
- болка в един мускул или една мускулна група
- болката продължава дълго време и се влошава
- болката се усилва, когато засегнатия мускул е разтегнат или напрегнат
- наличие на болезнени възли в мускулите, които при натискане предизвикват силна болка.
Характерно за болката при синдрома на миофасциална болка е, че присъства главно в една област на тялото (засяга се един мускул или мускулна група), за разлика от други синдроми на болка в меките тъкани, като синдром на хронична умора или фибромиалгия, където болката е генерализирана.
Синдромът на миофасциална болка може да доведе до нарушение на съня на пациентите, например поради проблем с намирането на удобна позиция.
Как се диагностицира синдром на миофасциална болка?
Диагнозата се базира на следните изследвания:
- данни от анамнезата
При диагностицирането на синдрома на миофасциална болка лекарят разчита основно на разпита на пациента. Той може да съобщи за понесена мускулна травма, за извършването на повтарящи се движения. Описва подробно болката, нейната локализация, продължителност, има ли фактори, които я усилват или намаляват.
- физикален преглед – лекарят ще търси чувствителни възли в мускулите. При натиск върху тригерните точки се получава потрепване на мускула.
Няма лабораторни и образни изследвания, които да идентифицират синдрома на миофасциалната болка. Те могат да се използват само за изключване на други заболявания.
Какво е лечението?
Лечението на синдрома на миофасциална болка обикновено включва комбинация от медикаментозно лечение и физиотерапия.
Най-често използваните лекарства са:
- нестероидни противовъзпалителни средства, например ибупрофен, диклофенак – те са най-често използваните лекарства поради техния обезболяващ и противовъзпалителен ефект.
- мускулни релаксанти, например тизанидин – намаляват мускулната спастичност
- антиконвулсанти, например габапентин – намаляват мускулните спазми и болката
- антидепресанти – някои антидепресаннти могат да помогнат за облекчаване на миофасциалната болка, например амитриптилин.
- седативни средства – те помагат за лечение на тревожността и нарушения сън, които понякога се появяват при синдрома на миофасциална болка.
Физиотерапията, прилагана за облекчаване на синдрома на миофасциална болка включва:
- стречинг – препоръчва се извършването на упражнения за разтягане на мускулите
- упражнения за укрепване и подобряване на позата
- масаж – масажирането на засегнатия мускул стимулира неговото кръвоснабдяване и затопляне, което води до намаляване на напрежението и облекчаване на болката
- топъл компрес или горещ душ намалява напрежението и болката в засегнатия мускул
- ултразвукова терапия – ултразвуковите вълни стимулират кръвообращението и ускоряват заздравяването на мускулите.
- транскутанна електрическа нервна стимулация (TENS) и др.
