Неврофиброматоза тип I (NF1) или болест на Реклингхаузен е генетично заболяване, характеризиращо се с множество доброкачествени тумори в нервната система и кожата, както и с различни други аномалии. Честотата е 1 на 3000-5000 новородени.
Каква е причината за възникване на това заболяване?
Неврофиброматоза тип 1 се дължи на мутация в гена неврофибромин 1 (NF1). Този ген се намира в дългото рамо на 17 хромозома и кодира производството на белтъка неврофибромин, който регулира разрастването на клетките. Смята се, че NF1 генът е туморен супресор. При мутация в този ген, намалява белтъка неврофибромин и клетките растат неконтролируемо, при което възникват тумори.
Описани са над 300 мутации в NF1 гена, като в около 50 % от случаите са спонтанни, а в останалите случаи е налице автозомно доминантно унаследяване.
Какви са симптомите при неврофиброматоза тип 1?
Симптомите при различните пациенти могат да варират значително. Появяват се симптоми, свързани с кожата, очите, ЦНС и костите.
Кожни симптоми
Петна „кафе с мляко“ (café-au-lait)
Петната „кафе с мляко“ често са първата изява на болестта. Откриват се при 70 % от новородените, но могат да се появят и през първата или втората година след раждането. До 10-годишна възраст броят на тези петна, както и техният размер нараства. Представляват плоски, овални петна със светло кафяв цвят. Имат различни размери. Появяват се по тялото и крайниците, но липсват по лицето, дланите, стъпалата и гениталиите.
Петната „кафе с мляко“ с размер под 0,5 см се наричат лунички и често се разполагат в подмишничните ямки, ингвиналната област и под гърдите. Отличават се от обикновените лунички по това, че не са свързани с излагане на слънце. Смятат се за типичен симптом на NF1 – признак на Crowe.
Неврофиброми
Неврофибромите са доброкачествени тумори, които се състоят от шванови клетки, мастоцити, фибробласти и периневрални клетки. Произлизат от периферните нерви и могат да се открият навсякъде по кожата. Появяват се между 10 и 15-годишна възраст, като през второто и третото десетилетие от живота се увеличават по брой и размери.
Неврофибромите са с цвета на нормалната кожа, имат различни размери и са меки. Могат да бъдат плоски, надигнати или на краче. Подкожните неврофиброми, както и тези във вътрешните органи са много по-твърди.
Плексиформени неврофиброми
Плексиформените неврофиброми са по-дълбоки подкожни доброкачествени тумори на периферните нерви, включващи един или повече нервни снопчета. По-повърхностните могат да се опипат, като предизвикват чувство за парене и се усещат множество удебелени нервни снопчета. По-големите тумори могат да бъдат свързани с огромна гънка от надлежащата кожа, наподобяваща отпусната кожа. Повечето плексиформени неврофиброми се появяват при раждането или стават видими през първите няколко години от живота. Тези тумори могат да малигнезират.
Вънинште видими плексиформени неврофиброми могат да доведат до обезобразяване или да нарушат функцията на крайник. Коремните и гръдните плексиформени неврофиброми могат да притиснат съседните органи.
Други кожни лезии са:
- nevus anemicus – съдова малформация, водеща до хипопигментирани кожни петна
- juvenile xanthoendothelioma – малки жълти тумори по лицето и скалпа на новородени, които изчезват след няколко години.
Очни симптоми
- пигментни възли, наречени нодоли на Lisch – представляват леко надигнати малки, прозрачни, жълти или кафяви на цвят меланоцитни хамартоми на ириса. Не увреждат зрението. Честотата, с която се откриват, се увеличава с възрастта.
- глиом на оптичния нерв – оптичният глиом прогресира бавно. При много от децата може да липсват зрителни симптоми. При някои деца обаче оптичният глиом причинява екзофталм и средна до тежка загуба на зрението.
Неврологични симптоми
Неврологичните симптоми включват:
- болка от неврофибром, който притиска нерв или нервно коренче
- неврофибром на мозъка
- глиални тумори
- менингиом
- акустичен неврином.
Интелектът е с 5 до 10 точки по-нисък от общата популация. Има паметови нарушения, вербален дефицит. Много деца имат нарушено внимание и се диагностицират с дефицит на вниманието и хиперактивност.
Костни симптоми
Най-характерните за неврофиброматоза тип 1 костни лезии са:
- дисплазия на крилото на сфеноидалната кост – води до нарушено образуване на орбитата. Клинично може да се прояви с екзофталм или енофталм
- дисплазия на дългите кости – най-често се засяга тибията (големия пищял), бедрената и раменната кост. Често в тези кости възникват фрактури.
Други скелетни аномалии при неврофиброматоза са:
- дефект в ламбдоидния шев на черепа
- дурална ектазия с уголемяване на гръбначния канал и завъртане на телата на прешлените
- кифосколиоза
- деформация на ребрата, наречена “извита панделка“
- уголемяване на дългите кости и др.
Други симптоми, свързани с неврофиброматоза тип 1 са:
- феохромоцитом – не се наблюдава при деца. Средната възраст на появата му е 42 години
- васкулопатия – стеноза на бъбречната артерия и развитие на хипертониям; кървящи аневризми.
Злокачествени тумори
Наличието на неврофиброматоза повишава риска от развитие на някои тумори, например:
- сарком
- ювенилна миелогенна левкемия
- тумор на обвивката на периферните нерви
- тумор на Вилмс – тумор на бъбрека
- ганглиоглиом
- невробластом
- медуларен карцином на щитовидната жлеза
- рабдомиосарком.
При децата има повишен риск от хронична миеломоноцитна левкемия и остра лимфобластна левкемия. При засягане на хипоталамуса от глиом или хамартом може да настъпи преждевременен пубертет или по-рядко срещаният полов инфантилизъм.
Прочетете за:
Диагноза и лечение на неврофиброматоза тип 1 (NF1)
