Меню

Сърдечната недостатъчност се характеризира с невъзможност на сърцето да изпомпва достатъчно количество кръв, за да задоволи метаболитните нужди на тъканите.

Сърдечната недостатъчност може да бъде латентна (скрита), когато се изявява само при по-голямо физическо натоварване и явна (манифестна), симптомите на която се установяват и в покой.

Обикновено сърдечната недостатъчност възниква в резултат на друго заболяване или състояние, което довежда до увреждане на сърцето.

В зависимост от това коя сърдечна половина е засегната сърдечната недостатъчност може да бъде левостранна, десностранна или тотална, а според начина на протичане остра и хронична.

Кога може да възникне сърдечна недостатъчност?

Най-честите причини за развитие на левокамерна сърдечна недостатъчност са:

  • артериална хипертония – при тежка артериална хипертония настъпва хипертрофия на лявата сърдечна камера и се развива сърдечна недостатъчност.
  • исхемична болест на сърцето (ИБС) – поради стеснение или запушване на една или повече коронарни артерии се нарушава кръвоснабдяването на сърдечния мускул. Настъпва исхемично увреждане на миокарда, може да се наруши помпената функция на лявата камера и да се развие сърдечна недостатъчност.
  • кардиомиопатии – група заболявания, при които по неизвестна причина настъпва увреждане на миокарда и по правило се развива сърдечна недостатъчност.
  • миокардити – представляват възпалителни заболявания на сърдечния мускул, причинени от бактерии, вируси, гъби, паразити, токсични вещества и др. При дифузните миокардити може да настъпи сърдечна недостатъчност.
  • инфилтративни миокардни заболявания (хемохроматоза, амилоидоза, саркоидоза)
  • аортна стеноза – налице е стеснение на аортния клапен отвор, което затруднява изтласкването на кръвта в аортата по време на систола. Лявата камера работи срещу повишено съпротивление. Тя хипертрофира, а по-късно дилатира и се развива левостранна сърдечна недостатъчност.
  • митрална, аортна инсуфициенция – настъпва левостранна сърдечна недостатъчност, която по-късно преминава в тотална.
  • високостепенна тахикардия или брадикардия
  • хипертиреоидизъм, хипотиреоидизъм, диабет, анемия, бременност, алкохолизъм.

Левостранната сърдечна недостатъчност може да настъпи остро, внезапно при остър миокарден инфаркт, остър миокардит, хипертонична криза, остро настъпила митрална инсуфициенция (при миокарден инфаркт, инфекциозен ендокардит), руптура на междукамерната преграда.

Причини за възникване на деснокамерна сърдечна недостатъчност са:

  • предшестваща левокамерна сърдечна недостатъчност с последваща пулмонална артериална хипертония
  • митрална стеноза – има стеснение на клапния отвор и неспособност на митралната клапа да се отвори напълно по време на диастола. В резултат на това се затруднява пълненето с кръв на лявата камера, повишава се налягането в белодробната артерия. Пулмоналната хипертония причинява причинява хипертрофия, а по-късно и дилатация на дясната камера и развитие на десностранна сърдечна недостатъчност.
  • ХОББ – налице е хронична обструкция на дихателните пътища. Изявява се с хроничен бронхит и емфизем. Хроничната обструкция на дихателните пътища може да се усложни с десностранна сърдечна недостатъчност.
  • белодробен тромбоемболизъм – настъпва запушване на една или повече белодробни артерии, възниква пулмонална хипертония и се развива десностранна сърдечна недостатъчност.
  • ИБС с инфаркт на дясната камера.

Острата десностранна сърдечна недостатъчност най-често се дължи на масивна белодробна емболия, остър инфаркт на дясната камера, голям преврален излив.

Фактори, които могат да провокират изявата на сърдечна недостатъчност са например:

  • спиране на лечението
  • прием на някои медикаменти
  • прекомерно физическо натоварване
  • инфекции
  • повишен прием на сол и течности.

Прочетете за:
Видове сърдечна недостатъчност – класификация
Остра сърдечна недостатъчност
Хронична сърдечна недостатъчност

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!