При сърдечна недостатъчност сърцето не е в състояние да изпомпва необходимото количество кръв за задоволяване на метаболитните нужди на тъканите, въпреки че притока на кръв към дясното предсърдие е достатъчен.
Какви видове сърдечна недостатъчност има?
Класификацията на сърдечната недостатъчност може да се извърши по различни признаци.
В зависимост от това коя камера е засегната се различават следните видове сърдечна недостатъчност:
- левокамерна (левостранна) сърдечна недостатъчност
Това е най-често срещаният вид сърдечна недостатъчност. Лявата камера и лявото предсърдие са разширени. Лявата камера не изтласква достатъчно кръв към аортата. Има венозен застой в белите дробове.
Най-честите причини за левокамерна сърдечна недостатъчност са: артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, кардиомиопатия, миокардит, клапни пороци (аортни, митрални), ендокринни заболявания (тиреотоксикоза) и др.
Характерни симптоми при левокамерна сърдечна недостатъчност са: задух, кашлица, цианоза, наличие на кръв в храчките, отпадналост, мускулна слабост и др.
- деснокамерна (десностранна) сърдечна недостатъчност
Дясната камера и дясното предсърдие са разширени. Дясната камера не изтласква достатъчно кръв към белодробната артерия. Получава се венозен застой в големия кръг на кръвообращение.
Причини за възникване на деснокамерна сърдечна недостатъчност са: митрална стеноза, белодробен тромбоемболизъм, хронична обструктивна белодробна болест, инфаркт на дясната камера, междупредсърден дефект и др.
Най-често обаче деснокамерната сърдечна недостатъчност възниква като последица от предшестваща левокамерна сърдечна недостатъчност. Повишеното налягане в белодробната артерия (пулмонална артериална хипертония) води до обременяване на дясната камера.
Характерни симптоми при деснокамерна сърдечна недостатъчност са: набъбнали шийни вени, увеличен и болезнен черен дроб, намалено количество на отделяната урина, отоци по долните крайници, асцит, хидроторакс, мускулна слабост, отпадналост, студена кожа и др.
- тотална сърдечна недостатъчност
Най-често се касае за левокамерна сърдечна недостатъчност, при която по-късно се развива артериална пулмонална хипертония и деснокамерна сърдечна недостатъчност.
Възможно е тотална сърдечна недостатъчност да настъпи при заболявания, при които се засягат двете камери, например миокардити, кардиомиопатия, исхемична болест на сърцето.
Може да се касае и за съчетанието на две заболявания, при които поотделно се обременяват двете камери, например съчетание при един болен на артериална хипертония и хронична обструктивна белодробна болест, на аортен и митрален порок.
Според преобладаващото хемодинамично нарушение се различават:
- застойна (конгестивна) сърдечна недостатъчност
Доминира венозният застой. При левокамерна сърдечна недостатъчност се развива венозен застой в белите дробове, а при деснокамерна сърдечна недостатъчност се получава венозен застой в големия кръг на кръвообращението – получава се венозен застой в черния дроб, бъбреците, периферни отоци.
- нискодебитна сърдечна недостатъчност
Доминира хипоперфузията на тъканите – органите не получават достатъчно кислород. При остра левокамерна нискодебитна сърдечна недостатъчност се развива кардиогенен шок.
- смесена
Според вида на сърдечната дисфункция се различават:
- систолна – нарушена е способността на миокарда да се съкращава. В резултат сърцето не изтласква достатъчно кръв в циркулацията.
- диастолна – намалена е разтегливостта на миокарда, а е увеличена ригидността му. В резултат сърцето не се пълни достатъчно с кръв по време на диастола. И въпреки че съкратителната способност на миокарда е запазена не се изтласква достатъчно кръв в циркулацията.
- систолна и диастолна
Според начина на протичане се различават:
- остра сърдечна недостатъчност
Развива се за часове. Остра левостранна сърдечна недостатъчност може да се наблюдава например при: остър миокардит, остър миокарден инфаркт, хипертонична криза, руптура на междукамерна преграда и др. Остра десностранна сърдечна недостатъчност най-често възниква при белодробна емболия, остър деснокамерен миокарден инфаркт и др.
- хронична сърдечна недостатъчност
Хроничната сърдечна недостатъчност се развива бавно, в продължение на месеци или години. В зависимост от наличието или липсата на клинични симптоми може да бъде компенсирана и декомпенсирана.
Какви степени на хронична сърдечна недостатъчност има?
Според класификацията на Нюйорската кардиологична асоциация се различават 4 класа сърдечна недостатъчност:
- I клас – безсимптомна сърдечна недостатъчност
Пациентът няма оплаквания при обичайна физическа активност
- II клас – лека сърдечна недостатъчност
В покой пациентът няма оплаквания. При по-изразено физическо натоварване обаче се появяват задух, сърцебиене, лесна умора
- III клас – умерена сърдечна недостатъчност
Оплаквания се появяват при обичайни или дори незначителни физически усилия.
- IV клас – тежка сърдечна недостатъчност
Пациентът има задух в покой.
Прочетете за:
Остра сърдечна недостатъчност
Хронична сърдечна недостатъчност
