Меню

При сърдечна недостатъчност сърцето не е в състояние да изпомпва необходимото количество кръв за задоволяване на метаболитните нужди на тъканите, въпреки че притока на кръв към дясното предсърдие е достатъчен.

Какви видове сърдечна недостатъчност има?

Класификацията на сърдечната недостатъчност може да се извърши по различни признаци.

В зависимост от това коя камера е засегната се различават:

  • левокамерна (левостранна) сърдечна недостатъчност

Това е най-често срещаният вид сърдечна недостатъчност. Лявата камера и лявото предсърдие са разширени. Лявата камера не изтласква достатъчно кръв към аортата. Има венозен застой в белите дробове.

Най-честите причини за левокамерна сърдечна недостатъчност са: артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, кардиомиопатия, миокардит, клапни пороци (аортни, митрални), ендокринни заболявания (тиреотоксикоза) и др.

Характерни симптоми при левокамерна сърдечна недостатъчност са: задух, кашлица, цианоза, наличие на кръв в храчките, отпадналост, мускулна слабост и др.

  • деснокамерна (десностранна) сърдечна недостатъчност

Дясната камера и дясното предсърдие са разширени. Дясната камера не изтласква достатъчно кръв към белодробната артерия. Получава се венозен застой в големия кръг на кръвообращение.

Причини за възникване на деснокамерна сърдечна недостатъчност са: митрална стеноза, белодробен тромбоемболизъм, хронична обструктивна белодробна болест, инфаркт на дясната камера, междупредсърден дефект и др.

Най-често обаче деснокамерната сърдечна недостатъчност възниква като последица от предшестваща левокамерна сърдечна недостатъчност. Повишеното налягане в белодробната артерия (пулмонална артериална хипертония) води до обременяване на дясната камера.

Характерни симптоми при деснокамерна сърдечна недостатъчност са: набъбнали шийни вени, увеличен и болезнен черен дроб, намалено количество на отделяната урина, отоци по долните крайници, асцит, хидроторакс, мускулна слабост, отпадналост, студена кожа и др.

  • тотална сърдечна недостатъчност

Най-често се касае за левокамерна сърдечна недостатъчност, при която по-късно се развива артериална пулмонална хипертония и деснокамерна сърдечна недостатъчност.

Възможно е тотална сърдечна недостатъчност да настъпи при заболявания, при които се засягат двете камери, например миокардити, кардиомиопатия, исхемична болест на сърцето.

Може да се касае и за съчетанието на две заболявания, при които поотделно се обременяват двете камери, например съчетание при един болен на артериална хипертония и хронична обструктивна белодробна болест, на аортен и митрален порок.

Според преобладаващото хемодинамично нарушение се различават:

  • застойна (конгестивна) сърдечна недостатъчност

Доминира венозният застой. При левокамерна сърдечна недостатъчност се развива венозен застой в белите дробове, а при деснокамерна сърдечна недостатъчност се получава венозен застой в големия кръг на кръвообращението – получава се венозен застой в черния дроб, бъбреците, периферни отоци.

  • нискодебитна сърдечна недостатъчност

Доминира хипоперфузията на тъканите – органите не получават достатъчно кислород. При остра левокамерна нискодебитна сърдечна недостатъчност се развива кардиогенен шок.

  • смесена

Според вида на сърдечната дисфункция се различават:

  • систолна – нарушена е способността на миокарда да се съкращава. В резултат сърцето не изтласква достатъчно кръв в циркулацията.
  • диастолна – намалена е разтегливостта на миокарда, а е увеличена ригидността му. В резултат сърцето не се пълни достатъчно с кръв по време на диастола. И въпреки че съкратителната способност на миокарда е запазена не се изтласква достатъчно кръв в циркулацията.
  • систолна и диастолна

Според начина на протичане се различават:

  • остра сърдечна недостатъчност

Развива се за часове. Остра левостранна сърдечна недостатъчност може да се наблюдава например при: остър миокардит, остър миокарден инфаркт, хипертонична криза, руптура на междукамерна преграда и др. Остра десностранна сърдечна недостатъчност най-често възниква при белодробна емболия, остър деснокамерен миокарден инфаркт и др.

  • хронична сърдечна недостатъчност

Хроничната сърдечна недостатъчност се развива бавно, в продължение на месеци или години. В зависимост от наличието или липсата на клинични симптоми може да бъде компенсирана и декомпенсирана.

Какви степени на хронична сърдечна недостатъчност има?

Според класификацията на Нюйорската кардиологична асоциация се различават 4 класа сърдечна недостатъчност:

  • I клас – безсимптомна сърдечна недостатъчност

Пациентът няма оплаквания при обичайна физическа активност

  • II клас – лека сърдечна недостатъчност

В покой пациентът няма оплаквания. При по-изразено физическо натоварване обаче се появяват задух, сърцебиене, лесна умора

  • III клас – умерена сърдечна недостатъчност

Оплаквания се появяват при обичайни или дори незначителни физически усилия.

  • IV клас – тежка сърдечна недостатъчност

Пациентът има задух в покой.

Прочетете за:
Остра сърдечна недостатъчност
Хронична сърдечна недостатъчност

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!