Синдром на карпалния канал възниква при притискане на срединният нерв (нервус медианус – n. medianus), при което се уврежда неговата функция. Проявява се с изтръпване, мравучкане, болка в пръстите на ръцете. Среща се по-често при жени на средна възраст.
Карпалният канал представлява широк улей, който се образува от костите на китката и е покрит с фиброзен покрив (retinaculum flexorum). В него се разполагат срединният нерв (n. medianus) и девет сухожилия на мускулите сгъвачи на пръстите.
Каналът е тесен и при подуване на сухожилията или синовията около тях настъпва притискане на срединният нерв (n. medianus). Поради компресията на нерва възникват фиброзни изменения в него, а по-късно може да се стигне до трайни структурни промени.
Какви са причините за синдром на карпалния канал?
Някои от по-честите причини за синдром на карпалния канал са:
- задържане на течности – най-често се наблюдава при бременност
- многократно повтарящи се движения в китката при работа – настъпва претоварване на сухожилията
- вродена стеноза на карпалния канал
- заболявания като диабет, акромегалия, ревматоиден артрит, хипотиреоидизъм
- травми и фрактури в областта на китката
- дегенеративни изменения на карпалните кости – остеофити
- подагрозни тофи
- тендовагинити
- доброкачествени тумори в карпалния канал – липом, хемангиом.
Какви са симптомите при синдром на карпалния канал?
Първите симптоми при синдром на карпалния канал са парестезии (изтръпване, мравучкане) на пръстите на ръцете в зоната, инервирана от n. medianus, която е по цялата предна повърхност на палеца, показалеца, средния пръст и радиалната половина на безименния пръст, а по задната им страна е в участъците на средната и дисталната фаланга. Парестезиите са по-силно изразени нощем. Болните се събуждат и тръскат или размахват ръцете си нагори и надолу, за да облекчат неприятното усещане. Ръцете стават слаби, несръчни и пациентите често изпускат предмети. Първоначално оплакванията са преходни, но по-късно стават постоянни. Постепенно парестезиите се заместват от болка в пръстите, а понякога болката се разпространява чак до лакътя. В някои случаи намалява сетивността в инервираната от n. medianus зона. Установява се хипестезия за болка и допир. Може да настъпи атрофия на тенара (възглавничката на големия пръст), затруднена опозиция на палеца.
Как се диагностицира синдромът на карпалния канал?
Диагнозата се поставя въз основа на:
- разпита на болния: за неговата професия, за придружаващи заболявания, за неговите оплаквания
- физикалното изследване – лекарят ще прегледа врата, рамото и ръката на пациента. Ще огледа китката за наличие на оток, зачервяване, болка. Ще изследва сетивността и мускулната сила на ръката. Чрез притискане на нерва на нивото на китката, както и при крайна пасивна дорзифлексия ще провокира появата на парестезии.
- за потвърждаване на диагнозата може да се проведе електромиография (ЕМГ).
От кои заболявания трябва да се разграничи синдромът на карпалния канал?
Синдромът на карпалния канал трябва да се отдиференцира от:
- периферна невропатия
- мононеврит
- шийна спондилоза.
Какво е лечението при синдром на карпалния канал?
Синдромът на карпалния канал по време на бременност изчезва след раждането, а при повечето от останалите пациенти след отстраняване на причината настъпва възстановяване. Ако симптомите обаче персистират се провежда консервативно лечение, което цели декомпресия на канала.
Препоръчва се почивка, прилагат се диуретици, локално кортикостероиди (инжектира се кортикостероиден препарат в карпалния канал), физиотерапия. За осигуряване на покой през нощта може да се постави шина.
При липса на ефект от консервативното лечение се провежда оперативно лечение – отваря се карпалния канал (прерязва се retinaculum flexorum) и се освобождава срединния нерв.
