Хипотиреоидизъм се диагностицира, когато се установят ниски нива на тиреоидни хормони (Т3 и Т4) и повишени нива на тиреостимулиращия хормон (TSH). Щитовидните хормони имат важна роля за нормалната функция на сърдечно-съдовата система, а хипотиреоидизмът води до значителни сърдечно-съдови ефекти.
Какви кардиометаболитни промени настъпват при хипотиреоидизъм?
Понижените нива на тиреоидните хормони при хипотиреоидизъм водят до:
- намален сърдечен дебит – намалява количеството на изпомпената от сърцето кръв за 1 минута
- понижена сърдечна честота
- намалена контрактилната способност на сърдечния мускул
- намалена релаксация на сърдечния мускул, което може да доведе до диастолна дисфункция
- намалена релаксация на гладката мускулатура на съдовете, което води до повишено периферно съдово съпротивление и артериална хипертония
- повишаване на общия холестерол, липопротеините с ниска плътност (LDL), триглицеридите, като и на С-реактивния протеин, хомоцистеина.
Сърдечни симптоми при хипотиреоидизъм
Чести сърдечни проблеми, свързани с хипотиреоидизъм са:
- брадикардия (забавена сърдечна дейност) – обикновено сърдечната честота при болните от хипотиреоидизъм е с 10 до 20 удара в минута по-бавна от нормалната.
- диастолна хипертония – при хипотиреоидизъм артериите са ригидни, което води до повишаване на диастолното кръвно налягане.
- ритъмни нарушения
Добре известно е, че хипотиреоидизмът е свързан с предсърдно мъждене. Наблюдават се и различни степени на атриовентрикуларен блок и ниски QRS комплекси.
- кардиомегалия – сърцето е с увеличени размери т. нар. „микседемно сърце“
- сърдечна недостатъчност
Нарушената релаксацията на сърдечния мускул и диастолната дисфункция допринасят за развитието на сърдечна недостатъчност при хипотиреоидизъм.
- атеросклероза и исхимична болест на сърцето
При пациентите с хипотиреоидизъм има риск от развитие на ранна атеросклероза поради хиперхолестероемията и диастолната хипертония.
Клиничните изяви на исхемична болест на сърцето (стенокардия, миокарден инфаркт) не са чести. Стенокардия се наблюдава при около 3 % от пациентите с продължителен хипотиреоидизъм. В повечето случаи стенокардията не се повлиява от хормоналната заместителна терапия, а дори може да се влоши. Поради това при пациенти със симптоматична исхимична болест на сърцето хормоналното заместително лечение трябва да започне с постепенно повишаване на дозата.
- перикарден и / или плеврален излив се появява често при хипотиреоидизъм.
Субклиничният хипотиреоидизъм се определя лабораторно – установяват се повишени нива на TSH и нормални нива на щитовидните хормони. При пациентите със субклиничен хипотиреоидизъм има повишен риск от исхемичната болест на сърцето и повишената сърдечно-съдова смъртност.
Доказано е, че заместителното хормонално лечение при хипотиреоидизъм подобрява LDL холестерола, общия холестерол, триглицеридите, хипертонията, диастолната дисфункция, сърдечната честота и вариабилността на сърдечния ритъм и забавя прогресията на атеросклерозата.
Прочетете за:
Хипотиреоидизъм
Неврологични симптоми при хипотиреоидизъм