Начало / Актуални теми / Сърдечни симптоми при хипотиреоидизъм

Сърдечни симптоми при хипотиреоидизъм

юли 14, 2021

сърдечни симптоми при хипотиреоидизъм

Хипотиреоидизъм се диагностицира, когато се установят ниски нива на тиреоидни хормони (Т3 и Т4) и повишени нива на тиреостимулиращия хормон (TSH). Щитовидните хормони имат важна роля за нормалната функция на сърдечно-съдовата система, а хипотиреоидизмът води до значителни сърдечно-съдови ефекти.

Какви кардиометаболитни промени настъпват при хипотиреоидизъм?

Понижените нива на тиреоидните хормони при хипотиреоидизъм водят до:

  • намален сърдечен дебит – намалява количеството на изпомпената от сърцето кръв за 1 минута
  • понижена сърдечна честота
  • намалена контрактилната способност на сърдечния мускул
  • намалена релаксация на сърдечния мускул, което може да доведе до диастолна дисфункция
  • намалена релаксация на гладката мускулатура на съдовете, което води до повишено периферно съдово съпротивление и артериална хипертония
  • повишаване на общия холестерол, липопротеините с ниска плътност (LDL), триглицеридите, като и на С-реактивния протеин, хомоцистеина.

Сърдечни симптоми при хипотиреоидизъм

Чести сърдечни проблеми, свързани с хипотиреоидизъм са:

  • брадикардия (забавена сърдечна дейност) – обикновено сърдечната честота при болните от хипотиреоидизъм е с 10 до 20 удара в минута по-бавна от нормалната.
  • диастолна хипертония – при хипотиреоидизъм артериите са ригидни, което води до повишаване на диастолното кръвно налягане.
  • ритъмни нарушения

Добре известно е, че хипотиреоидизмът е свързан с предсърдно мъждене. Наблюдават се и различни степени на атриовентрикуларен блок и ниски QRS комплекси.

  • кардиомегалия – сърцето е с увеличени размери т. нар. „микседемно сърце“
  • сърдечна недостатъчност

Нарушената релаксацията на сърдечния мускул и диастолната дисфункция допринасят за развитието на сърдечна недостатъчност при хипотиреоидизъм.

При пациентите с хипотиреоидизъм има риск от развитие на ранна атеросклероза поради хиперхолестероемията и диастолната хипертония.

Клиничните изяви на исхемична болест на сърцето (стенокардия, миокарден инфаркт) не са чести. Стенокардия се наблюдава при около 3 % от пациентите с продължителен хипотиреоидизъм. В повечето случаи стенокардията не се повлиява от хормоналната заместителна терапия, а дори може да се влоши. Поради това при пациенти със симптоматична исхимична болест на сърцето хормоналното заместително лечение трябва да започне с постепенно повишаване на дозата.

  • перикарден и / или плеврален излив се появява често при хипотиреоидизъм.

Субклиничният хипотиреоидизъм се определя лабораторно – установяват се повишени нива на TSH и нормални нива на щитовидните хормони. При пациентите със субклиничен хипотиреоидизъм има повишен риск от исхемичната болест на сърцето и повишената сърдечно-съдова смъртност.

Доказано е, че заместителното хормонално лечение при хипотиреоидизъм подобрява LDL холестерола, общия холестерол, триглицеридите, хипертонията, диастолната дисфункция, сърдечната честота и вариабилността на сърдечния ритъм и забавя прогресията на атеросклерозата.

Прочетете за:
Хипотиреоидизъм
Неврологични симптоми при хипотиреоидизъм

Последни публикации