Начало Актуални теми Сърдечни симптоми при хипотиреоидизъм

Сърдечни симптоми при хипотиреоидизъм

сърдечни симптоми при хипотиреоидизъм
сърдечни симптоми при хипотиреоидизъм

Хипотиреоидизъм се диагностицира, когато се установят ниски нива на тиреоидни хормони (Т3 и Т4) и повишени нива на тиреостимулиращия хормон (TSH). Щитовидните хормони имат важна роля за нормалната функция на сърдечно-съдовата система, а хипотиреоидизмът води до значителни сърдечно-съдови ефекти.

Какви кардиометаболитни промени настъпват при хипотиреоидизъм?

Понижените нива на тиреоидните хормони при хипотиреоидизъм водят до:

  • намален сърдечен дебит – намалява количеството на изпомпената от сърцето кръв за 1 минута
  • понижена сърдечна честота
  • намалена контрактилната способност на сърдечния мускул
  • намалена релаксация на сърдечния мускул, което може да доведе до диастолна дисфункция
  • намалена релаксация на гладката мускулатура на съдовете, което води до повишено периферно съдово съпротивление и артериална хипертония
  • повишаване на общия холестерол, липопротеините с ниска плътност (LDL), триглицеридите, като и на С-реактивния протеин, хомоцистеина.

Сърдечни симптоми при хипотиреоидизъм

Чести сърдечни проблеми, свързани с хипотиреоидизъм са:

  • брадикардия (забавена сърдечна дейност) – обикновено сърдечната честота при болните от хипотиреоидизъм е с 10 до 20 удара в минута по-бавна от нормалната.
  • диастолна хипертония – при хипотиреоидизъм артериите са ригидни, което води до повишаване на диастолното кръвно налягане.
  • ритъмни нарушения

Добре известно е, че хипотиреоидизмът е свързан с предсърдно мъждене. Наблюдават се и различни степени на атриовентрикуларен блок и ниски QRS комплекси.

  • кардиомегалия – сърцето е с увеличени размери т. нар. „микседемно сърце“
  • сърдечна недостатъчност

Нарушената релаксацията на сърдечния мускул и диастолната дисфункция допринасят за развитието на сърдечна недостатъчност при хипотиреоидизъм.

При пациентите с хипотиреоидизъм има риск от развитие на ранна атеросклероза поради хиперхолестероемията и диастолната хипертония.

Клиничните изяви на исхемична болест на сърцето (стенокардия, миокарден инфаркт) не са чести. Стенокардия се наблюдава при около 3 % от пациентите с продължителен хипотиреоидизъм. В повечето случаи стенокардията не се повлиява от хормоналната заместителна терапия, а дори може да се влоши. Поради това при пациенти със симптоматична исхимична болест на сърцето хормоналното заместително лечение трябва да започне с постепенно повишаване на дозата.

  • перикарден и / или плеврален излив се появява често при хипотиреоидизъм.

Субклиничният хипотиреоидизъм се определя лабораторно – установяват се повишени нива на TSH и нормални нива на щитовидните хормони. При пациентите със субклиничен хипотиреоидизъм има повишен риск от исхемичната болест на сърцето и повишената сърдечно-съдова смъртност.

Доказано е, че заместителното хормонално лечение при хипотиреоидизъм подобрява LDL холестерола, общия холестерол, триглицеридите, хипертонията, диастолната дисфункция, сърдечната честота и вариабилността на сърдечния ритъм и забавя прогресията на атеросклерозата.

Прочетете за:
Хипотиреоидизъм
Неврологични симптоми при хипотиреоидизъм