Хемоторакс е патологично състояние, при което в плевралната кухина се събира кръв. Кръвта постъпва от нараняване на междуребрените съдове, белодробните съдове, сърцето и други вътрегръдни органи. Клинично се изявява, когато количеството на излялата се кръв е над 200 ml.
Какви са причините за хемоторакс?
Хемотораксът най-често е следствие от тъпа или проникваща травма на гръдната стена – травматичен хемоторакс. Когато хемотораксът не се дължи на гръдна травма, се говори за спонтанен хемоторакс. Причини за спонтанен хемоторакс са:
- тумори в гръдната кухина, например рак на белия дроб или на плеврата, ангиосарком (съдов тумор), тимом
- множествени вродени екзостози
- коагулопатии – заболявания, при които има нарушение в кръвосъсирването, например хемофилия, тромбастения на Гланцман
- лечение с антикоагуланти (противосъсирващи лекарства), например хепарин
- белодробен инфаркт
- разкъсване на кръвоносен съд при въвеждане на централен венозен катетър
- аортна дисекация
- руптура на дуктус артериозус
- синдром на Елерс-Данлос – хемоторакс поради разкъсване на вътрешната гръдна артерия (a. thoracica interna).
- ендометриоза на плеврата.
Хемоторакс може да възникне и в резултат от хирургична опаерация, при която се отваря гръдната стена, например операция на сърцето, белите дробове. В тези случаи се говори за ятрогенен хемоторакс.
Какви са симптомите на хемоторакс?
Клиничните симптоми зависят от количеството на събралата се кръв. Колкото то е по-голямо, толкова симптомите са по-изразени и по-тежки. Проявява се с кашлица, затруднено дишане, тежест в гърдите, учестена сърдечна дейност, бледост на лицето, изпотяване, нервност, ниско кръвно налягане.
При оглед на пациента се установява изоставане на засегнатата гръдна половина при дишае, при палпация се установяват изгладени и разширени междуребрени пространства, при перкусия е налице притъпление, а при аускултация липсва дишане в основата на засегнатата гръдна половина.
Когато количеството на излялата се кръв е по-голямо, се получава притискане на белия дроб, а понякога и изместване на органите в медиастинума (трахея, големи кръвоносни съдове) в резултат на което се стига до дихателни и сърдечно-съдови нарушения.
Възможни тежки усложнения при хемоторакс са: развитие на инфекция – плеврален емпием, плеврални сраствания, хиповолемичен шок, ателектаза и дихателна недостатъчност.
Често хемотораксът се съчетава с пневмоторакс (навлизане на въздух в плевралната кухина) и е налице хемопневмоторакс.
Как се диагностицира хемоторакс?
За поставяне на диагнозата допринасят следните изследвания:
- данни от анамнезата – болният може да съобщи за гръдна травма, за наличие на хемофилия
- физикалното изследване – липсва дишане в основата на белия дроб
- рентгеново изследване на гръдния кош – установява се излив в плевралната кухина
- ултразвуково изследване
- компютърна томография.
Диагнозата хемоторакс се потвърждава чрез торакоцентеза – изтичане на кръв или кръвениста течност, чийто хематокрит е най-малко равен на 50 % от хематокрита на периферната кръв.
Какво е лечението?
Събралата се в плевралната кухина кръв трябва да бъде отстранена. Ако тя е течна, това става чрез плеврална пункция (торакоцентеза) – чрез специална игла кръвта се аспирира. Провежда се лечение на основното заболяване. Прилагат се кръвоспиращи средства. При масивен хемоторакс се провежда хирургично лечение – торакотомия.
При някои болни кръвта може да се е съсирила. В този случай е налице т. нар. коагулирал (непунктиращ се) хемоторакс. Тъй като тази кръв е особено благоприятна среда за развитие на микроорганизми, тя трябва много бързо да бъде отстранена по хирургичен път.