Вирусният хепатит В е най-разпространения и най-тежко протичащ вирусен хепатит. Може да протече смъртоносно, да хронифицира, да премине в цироза или рак на черния дроб. При него се наблюдава продължително вирусоносителство.
Кой е причинителят на хепатит В?
Причинител на заболяването е вирусът на хепатит В (HBV). Представлява ДНК-вирус от сем. Hepadnaviridae. Състои се от обвивка, ядро, ДНК и ДНК-полимераза. Притежава следните антигени:
- HBsAg – разположен е по повърхността на вируса. Открива се в цитоплазмата на хепатоцитите (чернодробните клетки), в серума, в междуклетъчните пространства и течности. Той е най-универсалният диагностичен маркер за хепатит В вирусна инфекция.
- HBcAg – сърцевиден антиген. Извън вируса се открива само в ядрата на чернодробните клетки.
- HBeAg – локализиран е също в сърцевидната част на вируса. Открива се в кръвта и служи като маркер за репликацията на вируса.
Срещу тези антигени организма изработва антитела (анти-HBs, анти-HBc и анти-HBe), които имат важно значение за диагнозата.
Вирусът на хепатит В (HBV) е много устойчив във външната среда. При температура 3-5 °С се запазва жизнеспособен до 1 година, а при стайна температура до 6 месеца. В кръв и кръвни продукти може да се запази с години.
Как става заразяването с хепатит В вируса?
Източник на инфекция е болният човек (с остра или хронична инфекция) и неактивните хронични носители на хепатит В вируса (това са HBsAg положителни лица, при които не се открива вирусна ДНК в кръвта и дълго време имат чернодробни ензими в референтните стойности). Носителите на хепатит В вируса у нас са между 3 и 5 %.
Вирусът на хепатит В може да се открие в кръв, сперма, влагалищен секрет, слюнка, кърма. Заразяването става при попадане на кръв или други телесни течности от инфектиран човек върху микролезии по кожата или лигавиците на здрав човек. Вирусът навлиза в кръвта и достига до хепатоцитите, където започва да се размножава и да уврежда чернодробните клетки – развива се остър хепатит.
Възможни са следните механизми на заразяване:
Кръвен
- преливане на кръв и кръвни продукти – плазма, еритроцитна маса и др. Днес кръвта и кръвните продукти задължително се изследват и този начин на инфектиране почти не се среща в развитите страни.
- кръвни манипулации и операции – чрез недобре почистени и стерилизирани инструменти
- пациенти на хемодиализа
- ползване на общи игли от венозни наркомани
- контакт със заразени инструменти при поставяне на пиърсинги, татуировки
- убождане с игла на здравни работници след обслужване на инфектиран пациент
- попадане на заразена кръв върху ранички по кожата, лигавиците при ползване на общи лични вещи като самобръсначки, четки за зъби, нокторезачки, глюкомери.
Полов път
Това е най-честият механизъм на заразяване в развитите страни. Повишен риск от инфектиране има при хомосексуалисти, хетеросексуални лица с безразборни полови контакти.
Вертикален път от майката на детето
Най-често заразяването на бебето става по време на раждането, но е възможно и трансплацентарно по време на вътреутробното развитие, както и след раждането.
Заразяване с вируса на хепатит В не може да стане при кихане, кашляне, целувка, ръкостискане, чрез храна, вода.
Прочетете за:
Неонатален хепатит
Симптоми на хепатит В – остра и хронична форма
