Начало Актуални теми Хепаторенален синдром

Хепаторенален синдром

хепаторенален синдром
хепаторенален синдром

Хепаторенален синдром (ХРС) е развитието на тежка бъбречна недостатъчност при пациенти с напреднало хронично чернодробно заболяване, остро (фулминантно) настъпил хепатит, при които се наблюдава портална хипертензия и асцит, токсично увреждане на черния дроб, бактериален перитонит или сепсис, в отсъствие на ренална патология. Развива се при всички възрастови групи, но най-често засяга пациенти в напреднала възраст.

Патогенезата на ХРС не е напълно изучена, но отличителния белег е дисбаланса между вазоконстрикторните и вазодилаторните механизми, влошената бъбречна функция, при която има задръжка на натрий и вода, нарушения в системната хемодинамика. Те се изразяват в повишено сърдечно преднатоварване, ниско артериално налягане и нарушение в съдовото съпротивление.

Какви са рисковите фактори за хепаторенален синдром?

При някои пациенти хепаторенален синдром се развива спонтанно, докато при други е свързан с инфекции – спонтанен бактериален перитонит, алкохолен хепатит или в случай на високообемна парацентеза над 5 литра (източване на течност от коремната кухина) без да се извърши обменно албуминово заместване. Съобщава се за следните рискови фактори:

  • ниска екскреция на натрий в урината < 5 mEq/L
  • хипонатриемия
  • ниско средно артериално налягане
  • висока активност на плазмен ренин
  • намален норадреналин
  • нисък плазмен осмолалитет
  • висок серумен калий
  • предишни епизоди на асцит и наличие на езофагеални варици
  • повишена серумна урея >30 мг/dL
  • повишен серумен креатинин >1,5 mg/dL
  • намалена гломерулна филтрация <50 ml/min.

Хепатореналният синдром има 2 основни форми – тип 1 и тип 2, които патофизиологично си приличат, но клиничната им презентация и изход са различни. Тип 1 се развива фулминантно, може да бъде свързан с бактериален перитонит и креатининът нараства рязко, пациентите завършват с летален изход до 2 седмици. Тип 2 ХРС се развива по-бавно, с постепенно намаляване на гломерулната филтрация и постепенно прогресиране на креатинина при пациенти с относително запазена чернодробна функция, при тях леталния изход настъпва 3-6 месеца след поставена диагноза.

Какви са симптомите при хепаторенален синдром? 

Пациентите, които развиват ХРС имат неспецифични оплаквания като гадене, общо неразположение, развитие на дисгеузия (промяна във вкуса), най-често съобщават за олигурия, а кръвните изследвания показват нарушение в бъбречната функция. Тъй като ХРС не се презентира с определени клинични прояви, при него се наблюдават белези както на бъбречна и чернодробна недостатъчност, така и на нарушение в кръвообращението.

Хепатореналният синдром трябва да се отдиференцира от преренална азотемия, постренална азотемия, лекарствено индуцирана нефротоксичност, тубуларна некроза, гломерулонефрит.

Какво е лечението при хепаторенален синдром? 

Терапевтичният подход е строго индивидуален, включва оперативни и неоперативни мероприятия, чиято цел е да редуцират до колкото е възможно тежки и животозастрашаващи увреждания. Обикновено процедурите са насочени към повлияване на подлежащото чернодробно заболяване. Най-успешно и дефинитивно лечение на ХРС се постига с чернодробна трансплантация.

Пациенти с цироза и асцит е нужно да бъдат информирани относно риска от развитие на хепаторенален синдром, нужно е да се обърне сериозно внимание на приема на медикаменти и да се избягват лекарства с доказан нефротоксичен ефект като НСПВС и аминогликозиди.

Автор: д-р Юлияна Георгиева