Хепаторенален синдром (ХРС) е развитието на тежка бъбречна недостатъчност при пациенти с напреднало хронично чернодробно заболяване, остро (фулминантно) настъпил хепатит, при които се наблюдава портална хипертензия и асцит, токсично увреждане на черния дроб, бактериален перитонит или сепсис, в отсъствие на ренална патология.
Развива се при всички възрастови групи, но най-често засяга пациенти в напреднала възраст.
Патогенезата на ХРС не е напълно изучена, но отличителния белег е дисбаланса между вазоконстрикторните и вазодилаторните механизми, влошената бъбречна функция, при която има задръжка на натрий и вода, нарушения в системната хемодинамика. Те се изразяват в повишено сърдечно преднатоварване, ниско артериално налягане и нарушение в съдовото съпротивление.
Какви са рисковите фактори за хепаторенален синдром?
При някои пациенти хепаторенален синдром се развива спонтанно, докато при други е свързан с:
- инфекции – спонтанен бактериален перитонит
- алкохолен хепатит
- в случай на високообемна парацентеза над 5 литра (източване на течност от коремната кухина) без да се извърши обменно албуминово заместване.
Съобщава се за следните рискови фактори:
- ниска екскреция на натрий в урината < 5 mEq/L
- хипонатриемия
- ниско средно артериално налягане
- висока активност на плазмен ренин
- намален норадреналин
- нисък плазмен осмолалитет
- висок серумен калий
- предишни епизоди на асцит и наличие на езофагеални варици
- повишена серумна урея >30 мг/dL
- повишен серумен креатинин >1,5 mg/dL
- намалена гломерулна филтрация <50 ml/min.
Хепатореналният синдром има 2 основни форми – тип 1 и тип 2, които патофизиологично си приличат, но клиничната им презентация и изход са различни.
Тип 1 се развива фулминантно, може да бъде свързан с бактериален перитонит и креатининът нараства рязко, пациентите завършват с летален изход до 2 седмици.
Тип 2 ХРС се развива по-бавно, с постепенно намаляване на гломерулната филтрация и постепенно прогресиране на креатинина при пациенти с относително запазена чернодробна функция. При тях леталния изход настъпва 3-6 месеца след поставена диагноза.
Какви са симптомите при хепаторенален синдром?
Пациентите, които развиват ХРС имат неспецифични оплаквания като гадене, общо неразположение, развитие на дисгеузия (промяна във вкуса). Най-често съобщават за олигурия, а кръвните изследвания показват нарушение в бъбречната функция. Тъй като ХРС не се презентира с определени клинични прояви, при него се наблюдават белези както на бъбречна и чернодробна недостатъчност, така и на нарушение в кръвообращението.
Хепатореналният синдром трябва да се отдиференцира от преренална азотемия, постренална азотемия, лекарствено индуцирана нефротоксичност, тубуларна некроза, гломерулонефрит.
Какво е лечението при хепаторенален синдром?
Терапевтичният подход е строго индивидуален, включва оперативни и неоперативни мероприятия, чиято цел е да редуцират до колкото е възможно тежки и животозастрашаващи увреждания. Обикновено процедурите са насочени към повлияване на подлежащото чернодробно заболяване. Най-успешно и дефинитивно лечение на ХРС се постига с чернодробна трансплантация.
Пациенти с цироза и асцит е нужно да бъдат информирани относно риска от развитие на хепаторенален синдром, нужно е да се обърне сериозно внимание на приема на медикаменти и да се избягват лекарства с доказан нефротоксичен ефект като НСПВС и аминогликозиди.
Автор: д-р Юлияна Георгиева
