Херния след операция (следоперативна или инцизионна херния) представлява херния, която възниква на мястото на хирургичен разрез или в близост до него. Най-често се получава след коремна операция. Поради слабост на коремните мускули през разреза преминават коремни тъкани или органи. В повечето случаи херния се появява 3 до 6 месеца след операцията.
Какви са причините за поява на херния след операция?
Инцизионни хернии се получават, когато хирургичния разрез на коремната стена не се затвори правилно след операцията. Това може да доведе до слабост на коремните мускули, което позволява на коремните органи и тъкани да образуват херния.
Фактори, които могат да попречата на правилното зарастване на оперативния разрез и да повишат риска от поява на следоперативна херния са:
- неправилна хирургична техника на шиене, неправилно подравнени ръбове на раната
- инфектиране на оперативната раната
- няколко коремни операции на едно и също място
- повишаване на вътрекоремното налягане, например при запек, кашлица
- наличие на хронично заболяване, като диабет, белодробно заболяване, бъбречно заболяване
- прием на някои медикаменти, като имуносупресори, кортикостероиди
- забременяване преди разреза да е зараснал напълно
- затлъстяване
- връщане към активни физически дейности твърде скоро след операцията.
Постоперативните хернии са по-вероятни след спешна операция или операция, която изисква голям разрез.
Какви са симптомите при херния след операция?
Най-характерният симптом при инцизионна херния е появата на издутина в близост до мястото на разреза. Тя е най-видима при повишаване на вътрекоремното налягане, например при кашлане, вдигане на тежести, напъване при запек.
Пациентите може да нямат други симптоми или да имат дискомфорт, болка в близост до хернията.
Хернията може да се прибира, когато болният е легнал и да изпъква отново, когато се изправи. По-късно обаче е възможно хернията да стане нерепонибилна – органите не се прибират в коремната кухина.
Тежко усложнение е заклещването на хернията и развитието на странгулационен илеус. Нарушава се кръвоснабдяването на тъканите, бързо се развива исхемия и некроза. Може да има силна болка, гадене, повръщане, повишаване на температурата, учестяване на пулса, запек, диария. Необходимо е спешно лечение.
Друго рядко усложнение е настъпването на руптура на хернията.
Малките хернии, които не се лекуват, с течение на времето се увеличават. Ако хернията стане твърде голяма, това може да причини болка в корема и в крайна сметка да стане нерепонибилна.
Как се поставя диагнозата инцизионна херния?
Диагнозата на постоперативната херния се поставя лесно, когато хернията е видима. Достатъчен е само физикалният преглед от лекаря. Ако хернията не се вижда, лекарят може да поиска пациента да се закашля или да се изправи.
При малки хернии или при усложнени хернии могат допълнително да се извършат ултразвуково изследване, рентгеново изледване и компютърна томография на корема. Компютърната томография може да помогне освен за потвърждаване на диагнозата и за планиране на хирургичния подход.
Какво е лечението при постоперативна херния?
Лечението на хернията е оперативно, тъй като тя не може да изчезне сама. Целта на операцията е връщане на тъканите и органите от херниалния сак в коремната кухина и възстановяване на мускулния дефект с платно.
Операцията се провежда под обща анестезия, като са възможни отворен метод и лапароскопски метод.
Изборът на оперативен метод е индивидуален и зависи от размера на хернията, локализацията, симптомите, здравословното състояние на пациента, от неговата физическа активност.
Въпреки съвременните методи на лечение, рискът от рецидив на следоперативната херния е висок.
Прочетете за:
Ингвинална херния
Видове илеус
