Съзнанието се дефинира като състояние на осъзнаване на собствената си личност и околната среда, с възможност за целенасочено взаимодействие с нея. Клинично то има два компонента: будности и осъзнатост.
Количествените нарушения на съзнанието засягат предимно нивото на будност, водейки до степенно намаляване на реактивността. Могат да се развият както при различни органични заболявания на мозъка (травми, тумори, възпалителни и съдови заболявания), така и в резултат на вторично увреждане на мозъка при други заболявания (напр. сепсис, уремия, чернодробна недостатъчност, хипоксия, хиперкапния, хипогликемия, електролитен дисбаланс и др.). Някои лекарствени комбинации или предозиране също могат да причинят разстройства на съзнанието.
Степени на нарушено съзнание
Количествените нарушения на съзнанието биват четири степени: от леко забавяне на мисловния процес при обнубилация, през патологична сънливост при сомнолентност, до дълбока неотзивчивост при сопор и пълна липса на реакция при кома.
Обнубилация (замъгленост)
Това е най–леката форма на количествено нарушение, характеризираща се с лека, но доловима редукция в яснотата на съзнанието.
Словестният контакт с болния е запазен, но може да е затруднен (нужно е многократно подканване, за да отговори на въпроси). Пациентът изглежда като преуморен и трудно концентрира вниманието си. Понякога е частично дезориентиран за време и място. Паметта е нарушена за новопостъпваща информация. Активните движения са запазени и пациентът може да извърши елементарни команди, но се затрудняват със сложните.
Сомнолентност (сънливост)
Представлява по-изразено нарушение на съзнанието, при което пациентът лесно се събужда, но бързо отново заспива, ако не бъде стимулиран.
Словестният контакт с болния е силно затруднен, отговаря бавно и отговорите му често са кратки и едносрични. Основното състояние на болните е сън. Когато бъдат събудени, те са дезориентирани (най-вече във времето) и има склонност към бързо заспиване. Събуждане се постига с висок глас или леко тактилно дразнене, но бодростта се поддържа само с усилие. Двигателната активност е намалена, но прости команди обикновено се изпълняват. Рефлексите са запазени.
Сопор
Словестният контакт с болния е невъзможен. Изпълнението на двигателни команди са невъзможни или силно забавени. Пациентът е с намалена до минимум физическа и умствена активност. Той е видимо нереагиращ и само при силни и повтарящи се болезнени стимули се събужда и отваря очи. Болковото дразнение може да предизвика стенене, мимика, единични звуци или защитни движения. Активни движения липсват, но може да се наблюдават стереотипни автоматични движения, хватателни и смукателни рефлекси. Сухожилните рефлекси могат да бъдат запазени или да липсват в зависимост от подлежащото неврологично заболяване. Тазовите резервоари не се контролират.
Кома
Комата е най-дълбокото количествено нарушение на съзнанието. При кома пациентът е в безсъзнание и не реагира, не може да бъде събуден от каквато и да е форма на стимулация, включително силни болезнени стимули. Не се установяват активни и стереотипни движения.
При най-дълбоките степени на коматозно състояние не се установяват никакви реакции от страна на пациента – липсват сухожилни и корнеални рефлекси, зенични реакции, фарингеални и в различна степен мозъчно-стволови рефлекси.
При по-повърхностни коматозни състояния може да са запазени както зеничните реакции, така и рефлексните очни движения и мозъчно-стволовите рефлекси. Сухожилните рефлекси обикновено са болестно променени, могат да се установят патологични рефлекси от групата на Бабински. Понякога се наблюдава понижен мускулен тонус, но може да има и повишен екстензорен тонус в крайниците и опистотонус. Възможни са промени в честотата, ритъма и амплитудата на дишането. Артериалното кръвно налягане се понижава при по-дълбока кома.
По-леките степени на помрачаване на съзнанието имат по-добра прогноза, докато комата се приема за животозастрашаващо състояние.
Прочетете за:
Сомнолентност
Будна кома
