Скарлатината е инфекциозно заболяване, което се предава по въздушно-капков път (разпространява се от човек на човек чрез изхвърлени капчици, когато заразен човек кашля или киха). Инкубационният период – времето между експозицията и заболяването – обикновено е от два до четири дни. Причинител е бета-хемолитичният стрептокок от група А.
Скарлатината засяга предимно деца на възраст от 5 до 15 години. Въпреки, че скарлатината се смята за сериозно детско заболяване, антибиотичното лечение я направи по-малко заплашителна. И все пак, ако не се лекува, скарлатината може да доведе до по-сериозни състояния, които засягат сърцето, бъбреците и други части на тялото.
Как се диагностицира скарлатина?
За поставяне на диагнозата скарлатина се използват следните методи:
Анамнеза
Характерно за заболяването е острото начало. Проявява се с триадата: висока температура, силни болки в гърлото и повръщане. Малките деца повръщат по-често, оплакват се от болки в коремчето и освен това могат да имат няколкократни изхождания на редки, без патологични примеси изпражнения.
Физикален преглед
При скарлатина лекарят открива някои характерни белези:
- фациес скарлатиноза – по бузите и челото на болното дете има аленочервени плаки, а между носа и горната устна, както и на брадичката е налице особено открояваща се бледост.
- гърлото е силно зачервено, червенината има жълтеникав, бакърен оттенък (огнено гърло). Между пламтящото меко небце и по-бледото твърдо небце има рязка граница. Сливиците са увеличени, също ярко червени.
- езикът е с много типични промени – в първите 1-2 дни той е с бял налеп, краищата и върхът му са чисти, а под налепа изпъкват леко надигнатите вкусови папили. След 2-3 дни налепът се очиства, езикът става ярко червен, с големи и силно изпъкнали вкусови папили – т.нар. „малинов език“.
- обрив – появява се рано – на 18-ти до 24-ти час. Обривните единици са ситни и кръгли като главичка на карфичка. Явяват се на един етап, локализират се по шията, тялото и крайниците. По-гъсто са разположени на нежните части на тялото: сгъвните повърхности на горни крайници, аксиларните области, шията, страничните части на гръдния кош и в ингвиналните гънки.
- капиляротоксикоза (повишена чупливост на капилярите). Установяват се следните симптоми: на Hecht – при ощипване на кожата на болното дете се появява тъмночервено петно от разкъсаните капиляри; на Pastia – гънките (кубитални, аксиларни, на шията, на корема) се подчертават като червени линии; на Rumpel-Leede – при стягане на крайника с турникет, под мястото на пристягането се появяват петехии (точковидни кръвоизливи).
- залющване – наблюдава се към края на 7-ия ден или малко по-късно. Започва от краищата на пръстите на ръцете и краката и се последва от свличане на кожата по дланите и стъпалата.
Лабораторни изследвания
При скарлатина е налице левкоцитоза (повишаване на броя на левкоцитите) с олевяване и неутрофилия. СУЕ е ускорена. Още от началото може да има умерена еозинофилия, която в периода на лющенето често е силно изразена.
Микробиологично изследване
Може да докаже бета-хемолитичен стрептокок в гърлото, но това няма определящо значение за диагнозата, поради широко разпространеното носителство на стрептококите от група А.
Серологични методи
За доказване на антитела в серума на пациента – изследва се т. нар. антистрептолизинов титър (АСТ). Антителата се повишават около 3-4 седмица след началото на инфекцията и намаляват в хода на оздравяването. Титри, които са по-големи от 1:250 са индикация за настояща или наскоро прекарана стрептококова инфекция.
Понастоящем се използват все повече бързите латекс-аглутинационни тестове (ASO), които се приемат за положителни при титри над 200 IU.
Автор: д-р Николета Кочанова
Прочетете за:
Обрив при скарлатина
Скарлатина
Симптоми на скарлатина
