Много от нас имат някакви странни тикове, но когато родителите забележат нещо подобно при децата си те започват сериозно да се притесняват. При подрастващите деца често могат да се наблюдават тикове, като често мигане, присвиване на раменете или набръчкване на носа. Тези неволеви движения могат да изглеждат притеснителни, но в повечето случаи няма повод за тревога.
Тиковете в детска възраст в миналото са се наричали преходно тиково разстройство. Понякога този вид разстройство е свързано с някакви неврологични процеси, които се извършват в тялото на детето.
Ето и някои по-интересни и важни факти, свързани с тиковете:
Тиковете са често срещани
Ако мислите, че вашето дете е единственото, което често премигва, сте в грешка. Тиковете са изключително често срещани в детска възраст. Около 10% от децата изпитват някакви тикове през детството си и в повечето случаи те отшумяват за кратък период.
Има многобройни причини за появата на тикове
Много често родителите не успяват да намерят причината за тиковете на детето си преди те да изчезнат от само себе си. Учените поясняват, че може да има най-различни причини за появата на тези неволеви движения.
Към тях спадат например, повишените нива на стрес, на които може да бъде подложено детето. В по-редки случаи тиковете могат да се дължат на: енцефалит, инсулт, черепно-мозъчна травма, синдром на Турет и др.
Няма специфични тикове
Преходното тиково разстройство може да се прояви с най-различни тикове. Те могат да бъдат „прости“ или „комплексни“ и най-често се състоят от бързи движения, като мигане, гримасничене, свиване на раменете, повтарящо се докосване на част от тялото.
При вашето дете преходното тиково разстройство може да е съпроводено и с вокални тикове, като често проясняване на гърлото, издаване на гърлени звуци или преглъщане. “Комплексните“ тикове обикновено се състоят от комбинация от някоя от изброените по-горе.
Внимавайте как обсъждате проблема
Обикновено когато тиковете започват да се проявяват децата вече са в по-съзнателна възраст и могат да се срамуват от своите тикове. Затова и вие като родители трябва да внимавате как говорите с детето. Обяснете на останалите членове от семейството за проблема и ги посъветвайте да не обръщат внимание на тиковете на детето. Колкото по-малко се дава важност на проблема, толкова по-бързо и тиковете ще изчезнат от само себе си.
Тиковете могат да се отразят отрицателно върху социалните контакти на детето
Децата, които страдат от преходно тиково разстройство често биват подигравани в училище и това може да се отрази много негативно върху тяхното самочувствие и възможностите им да създават нови приятелства. Старайте се да говорите с детето и да се информирате дали е подигравано в училище. Напомняйте му, че с времето тиковете ще отшумят и ако е нужно говорете и с неговите учители, които могат да му помогнат да се адаптира по-лесно в училищната среда.
Консултирайте се с лекар, ако е нужно
Обикновено тиковете не се нуждаят от лечение. Но ако забележите, че тиковете при вашето дете зачестяват или са съпътствани от емоционален дискомфорт, като депресия или агресия е най-добре да се консултирате с лекар.
Поведенческата терапия може да помогне при тикове
Има разработени различни поведенчески терапии, които могат да помогнат на децата с тикове. При една от тях например детето се научава да се противопостави на нуждата да извърши дадения тик възможно най-дълго. При друг вид поведенческа терапия на детето се помага да замени неприятният тик с някакво друго поведение, което да отклони съзнанието му.
