Детска церебрална парализа е термин, с който се означава комплекс от непрогресиращи двигателни промени (парези, неволеви движения, промени в мускулния тонус, нарушена координация), често съчетани с умствен дефицит, говорни нарушения, които са резултат от увреждане на мозъка.
В зависимост от двигателните нарушения се различават следните клинични форми на детска церебрална парализа:
Пирамидни (спастични) форми на детска церебрална парализа (ДЦП)
Представляват 82 % от всички форми. Биват:
- Двойнохемиплегична форма (квадрипареза)
Двойнохемиплегичната форма е най-тежката форма – засягат се горните и долните крайници. Двигателното развитие на децата е силно забавено. Те са вяли, с мускулна хипотония, която около 2-рия месец се заменя с хипертония. Наблюдават се затруднено сукане и гълтане, честа аспирация на храна, смутена фонация, страбизъм, микроцефалия.
При неврологичното изследване се установява централна квадрипареза. Мускулният тонус е спастично повишен, има флексия на ръцете и екстензия на долните крайници. Налице са контрактури, живи сухожилни и надкостни рефлекси, положителни патологични рефлекси от групата на Бабински и Росолимо.
Децата са трудно обучаеми, имат чести епилептични припадъци, тежък интелектуален дефицит, зрителни и говорни нарушения.
- Диплегична форма (долна спастична парапареза)
Диплегичната форма се наблюдава много по-често при недоносени деца. Налице е двигателен дефицит в долните крайници. В кърмаческа възраст мускулният тонус е спастично повишен в аддукторите и екстензорите на долните крайници. Наблюдава се характерна поза на „ножица“. Децата прохождат късно и често на пръсти.
При неврологичното изследване се установява долна спастична парапареза, контрактури на Ахилесовите сухожилия, аддукторни контрактури на тазобедрените стави, положителни патологични рефлекси от групата на Бабински.
При тази форма по-рядко има епилептични припадъци, децата са с нормален интелект или с лека степен на интелектуален дефицит.
- Хемиплегична (хемипаретична) форма
Хемиплегичната форма се среща най-често. Първите прояви се установяват към 4 – 5 месечна възраст. Детето не използва паретичната ръка, която е в характерна поза със свит юмрук, хватателният рефлекс е усилен.
При неврологичното изследване се установява централна хемипареза. Мускулният тонус е спастично повишен във флексорите на ръката и екстензорите на крака. Сухожилните и надкостните рефлекси са усилени, има патологични рефлекси от групата на Бабински и Росолимо, клонуси на стъпалото, контрактури. Засегнатите крайници често са хипотрофични. Прохождането е забавено. Наблюдава се походка тип Вернике – Ман (косяща походка). Срещат се речеви нарушения, епилептични припадъци.
Екстрапирамидна (дискинетична, атетоидна) форма на детска церебрална парализа (ДЦП)
Екстрапирамидната форма се характеризира с наличието на неволеви движения. Още в първите седмици след раждането е налице мускулна хипотония. Атетозни хирекинезии се появяват най-често между 1 и 2-годишна възраст. Те са спонтанни или провокирани от шум, докосване. Локализирани са в мускулите на лицето и крайниците. Наблюдават се и дистонични прояви. Децата прохождат късно – между 2 и 4-годишна възраст. Децата обикновено са с нормален интелект, но комуникацията е затруднена поради нарушена фонация и артикулация.
Малкомозъчна (церебеларна, атаксична, хипотонична) форма на детска церебрална парализа (ДЦП)
Малкомозъчната форма се среща най-рядко. Дължи се на увреждане на малкия мозък. В първите месеци се наблюдава мускулна хипотония, а по-късно статична и локомоторна атаксия. Сухожилните и надкостни рефлекси са усилени, има патологични рефлекси, речеви нарушения, интелектуален дефицит. Децата прохождат към 3-4-годишна възраст.
Смесени форми на детска церебрална парализа (ДЦП)
Смесените форми се характеризират с наличието едновременно на пирамиден синдром (пареза, повишен мускулен тонус, патологични рефлекси от групата на Бабински и Росолимо), екстрапирамиден синдром (атетозни хиперкинезии, дистония) или малкомозъчен синдром (атаксия, тремор).
