Пурини се наричат група азотсъдържащи хетероциклични съединения, които са изключително важни за нормалното функциониране на човешкия организъм. Съдържат се в клетките на всички живи същества – хора, животни и растения.
Основното съединение на пуриновата група – пуринът се състои от пиримидиново и имидазолово ядро. Пуриновото ядро е в основата на много биологично важни вещества. Най-важните аминопроизводни на пурина са аденин и гуанин – компоненти на нуклеиновите киселини и нуклеотидните коензими.
В човешкия организъм има две категории пурини:
- ендогенни пурини
Около 2/3 от пурините в тялото са ендогенни. Тези пурини се произвеждат от човешкото тяло и се намират в неговите клетки. Клетките на тялото са в постоянен цикъл на смърт и обновяване и ендогенните пурини от увредените или мъртви клетки трябва да бъдат обработени от тялото.
- екзогенни пурини
Пурините, които влизат в тялото чрез храната, се наричат екзогенни пурини. Тези пурини се метаболизират в черния дроб като част от храносмилателния процес.
Разграждането на пурините води до производството на пикочна киселина. Тя се елиминира главно от бъбреците чрез урината и в малка част от чревния тракт чрез фекалиите.
Ако се наруши баланса между количеството пурини в тялото и способността му да ги обработва, може да се натрупа твърде много пикочната киселина в кръвта. Това състояние се нарича хиперурикемия. Може да се образуват кристали от мононатриев урат, които се отлагат в тъканите.
При някои хора хиперурикемията може да доведе до подагра и образуване на камъни в бъбреците. При много други хора обаче хиперурикемията не причинява симптоми – асимптомна хиперурикемия.
Каква е ролята на пурините?
Аденинът и гуанинът са пуринови нуклеотидни бази, които са от съществено значение за образуването на ДНК и РНК под формата на нуклеозиди (аденозин, гуанозин). Като трифосфати (напр. АТФ) те помагат при преноса и използването на клетъчната енергия. Освен това те са и компоненти на коензими и играят значителна роля в невротрансмисията.
Метаболизъм на пурините
Няколко ензимни реакции водят до превръщането на пурините в пикочна киселина. Монофосфатите аденозин монофосфат (AMP) и гуанозин монофосфат (GMP) се метаболизират от нуклеотидази в аденозин и гуанозин.
Аденозинът се превръща в инозин от аденозин деаминаза. Инозинът се метаболизира от пуриновата нуклеозид-фосфорилаза (PNP) в хипоксантин.
Аденозинът под действието на пуриновата нуклеозид-фосфорилаза се превръща в аденин, който претърпява деаминиране и образува хипоксантин.
Под действието на ензима ксантиноксидаза хипоксантина се превръща в ксантин и след това в пикочна киселина.
По подобен начин гуанозинът се метаболизира от PNP в гуанин и след това гуанин деаминазата го превръща в ксантин. Под действието на ксантиноксидазата ксантина се превръща в пикочна киселина.
Пикочната киселина е крайният продукт от разграждането на пурините. Тя представлява безцветно кристално вещество, което е малко разтворимо във вода. Солите на пикочната киселина се наричат урати.
Прочетете за:
Причини за висока пикочна киселина
Диета при висока пикочна киселина
