Парализата на окуломоторния нерв (III ЧМН) е най честата краниална мононевропатия при хора с диабет. Дължи се на увреждане на малките кръвоносни съдове, които хранят нерва. Клинично се проявява със спадане на горния клепач и двойно виждане.
Каква е анатомията на окуломоторния нерв?
Очедвигателният нерв (N. Oculomotorius, III черепномозъчен нерв – ЧМН) инервира мускулите на окото. Той е моторен нерв, но към него се присъединяват и парасимпатикови влакна. Началното му ядро (nucleus n. oculomotorii) се намира в средния мозък и е със сложна структура. Парасимпатиковите влакна на нерва изхождат от ядрото на Едингер-Вестфал (neucleus accessorius).
Влакната на очедвигателния нерв излизат от средния мозък във fossa interpeduncularis като два оформени нерва – ляв и десен. След това стволовете на двата нерва изминават дълъг път в субарахноидното пространство по ръба на тенториума, пробиват твърдата мозъчна обвивка и навлизат в кавернозния синус. През fissura orbitalis superoir окуломоторният нерв излиза от черепа. Тук всеки нерв се дели на два клона:
- горен – инервира горния прав мускул на окото и повдигача на горния клепач
- долен – инервира медиалния и долния прав мускул на окото, както и долния кос мускул.
В състава на долния клон влизат и парасимпатиковите влакна. Тези влакна се отделят от долния клон и достигат до ресничестия ганглий (ganglion ciliare), излизат от него като постганглионерни nn. сiliares breves и инервират m. sphincter pupillae (свивач на зеницата) и m. ciliaris (мускул на акомодацията).
Какви са причините за увреждане на окуломоторния нерв?
Увреждането на трети краниален нерв при пациенти с диабет се дължи на микросъдова исхемия. При захарен диабет се засягат най-малките кръвоносни съдове, които кръвоснабдяват очедвигателния нерв. Настъпва задебеляване на съдовата стена, образуване на микротромби и запушване на засегнатите съдове. В резултат се нарушава храненето на нерва.
Какви са симптомите на диабетната парализа на окуломоторния нерв?
Водещите симптоми при увреждане на очедвигателния нерв при диабет са: внезапно настъпваща диплопия (двойно виждане), птоза на горния клепач и силна болка около и зад окото. Очната ябълка е отклонена навън и малко надолу (дивергиращ страбизъм). Движението на очната ябълка навътре, нагоре и надолу е невъзможно. Зеничните реакции са запазени. Това се дължи на анатомичното разположение на влакната, контролиращи зеничния рефлекс, те са повърхностни и по този начин са пощадени от диабетната исхемия. При около 30 % от пациентите има анизокория от порядъка на 0,8 мм.
Много рядко диабетната парализа на окуломоторния нерв може да засегне изолирано само горния или само долния клон на окуломоторния нерв.
Как се диагностицира диабетното увреждане на окуломоторния нерв?
Диагнозата се базира на данните за наличие на захарен диабет и характерните клинични прояви – диплопия и птоза. Допълнително може да се извърши ядрено-магнитен резонанс.
Диабетната парализа на окуломоторния нерв трябва да се отдиференцира от редица други заболявания, например:
- аневризма на задната комуницираща артерия, която притиска нерва. В този случай се засягат и зеничните риакции.
- миастения гравис – обикновено се засягат и други нерви
- орбитален миозит – възпаление на някои от очните мускули.
Какво е лечението при диабетна парализа на окуломоторния нерв?
Лечението включва антитромбоцитна терапия и контрол на диабета и кръвното налягане, обезболяващи средства. Повечето пациенти се възстановяват в рамките на седмици до няколко месеца.
Прочетете за:
Очнодвигателни мускули
