Латентният автоимунен диабет при възрастни (LADA) представлява диабет тип 1, който се развива по-бавно от диабет тип 1, диагностициран сред по-младите пациенти. LADA се дефинира като първоначално неинсулинозависим тип диабет, по-често наблюдаван сред пациенти на 30-50 годишна възраст и при който се откриват антитела срещу глутамат-декарбоксилазата.
Латентният автоимунен диабет се нарича още диабет 1,5. Това разбира се не е официално използван термин, но служи да подчертае факта, че LADA е подвид на диабет тип 1, който има някои характеристики, които го наподобяват и на диабет тип 2.
Като подвид на диабет тип 1, LADA е автоимунно заболяване, при което тялото атакува собствената си имунна система и уврежда клетките, продуциращи инсулин. Причината, поради която той се бърка понякога с диабет тип 2, е че се диагностицира в по-късен етап от живота на пациентите.
Какви са симптомите при латентен автоимунен диабет?
Едни от първите симптоми обикновено са:
- честа умора, особено след хранене
- главоболие
- повторно чувство на глад малко след нахранване.
С прогресиране на заболяването способността за производство на инсулин намалява и се появяват симптоми като: силна жажда, често уриниране, замъглено зрение.
Важно е рано да се обърне внимание на симптомите, защото колкото по-късно се диагностицира състоянието, толкова по-голям е рискът от усложнения.
Колко често срещана е LADA?
Според учените в 6 до 10% от случаите на диабет се касае именно за латентен автоимунен диабет. Сред пациентите, диагностицирани с диабет преди 35 годишна възраст се смята, че в 25% причината е латентен автоимунен диабет.
Как се диагностицира LADA?
Първата стъпка към диагностицирането на заболяването е да бъде доказано повишено количество на глюкоза в кръвта – хипергликемия, чрез някой от следните методи:
- орален глюкозо-толерантен тест
- изследване на глюкозата на гладно
Ако се докаже диабет и вашият лекар има съмнение за латентен автоимунен диабет следващата стъпка е да се докажат антитела към глутамат-декарбоксилазата. Освен, че доказването на тези антитела може да насочи диагнозата към LADA, установяването и на точното им количество в кръвта може да даде насока и как ще прогресира заболяването в бъдеще и кога пациентите ще имат нужда от инжектиране на инсулин.
Какви са причините за LADA?
Причините за развитие на латентен автоимунен диабет са същите, като при всяко автоимунно заболяване – имунната система започва да атакува собствените си клетки. Един от рисковите фактори за LADA е наличие на случаи на диабет тип 1 или друго автоимунно заболяване в семейството.
Какво е лечението?
Най-важното, на което трябва да се обърне внимание е пациентите да контролират кръвната си захар, за да се предпазят от здравословни усложнения. Пациентите, диагностицирани с LADA често не се нуждаят от допълнителен прием на инсулин през първите месеци след диагностициране на заболяването. В някои случаи терапията с инсулин може да бъде отложена. Има обаче данни, че започването на лечение с инсулин скоро след диагностицирането на LADA ще помогне за запазване на способността на панкреаса да произвежда инсулин.
