Хормоните на щитовидната жлеза, главно тироксин (Т4) и трийодтиронин (Т3), играят ключова роля в регулирането на метаболизма. Нарушенията в нивата на тиреоидните хормони, независимо дали става въпрос за хипотиреоидизъм (понижена функция на щитовидната жлеза) или хипертиреоидизъм (повишена функция), могат значително да повлияят на телесното тегло.
Каква е ролята на щитовидните хормони в метаболизма?
Хормоните на щитовидната жлеза регулират основния метаболизъм – количеството енергия, което тялото изразходва в покой, за да поддържа жизненоважни функции като дишане, кръвообращение и терморегулация.
Активният хормон T3 увеличава базалния метаболизъм като стимулира:
- митохондриална активност – увеличаване на производството на АТФ и топлина
- разграждането на съхранените мазнини до свободни мастни киселини, които могат да се използват за енергия
- разграждането на въглехидратите, осигурявайки постоянен източник на енергия за метаболитните процеси
- влияе на синтеза и разграждането на протеини, което може да засегне мускулната маса и цялостния състав на тялото
- влияе косвено на апетита чрез взаимодействие с хипоталамуса и други мозъчни региони, макар този ефект да е по-слабо изучен.
Хипертиреоидизъм и загуба на тегло
Хипертиреоидизмът е състояние, при което функцията на щитовидната жлеза е повишена и тя произвежда прекомерни количества хормони. Това води до ускоряване на метаболизма и неволна загуба на тегло, въпреки повишения апетит и увеличения прием на храна.
Защо се наблюдава отслабване:
- увеличен основен метаболизъм – излишъкът от тиреоидни хормони увеличава скоростта на метаболизма, което кара тялото да изгаря повече калории в покой и по време на активност
- засилена липолиза – тялото разгражда мазнини, за да покрие повишените енергийни нужди
- мускулна загуба – в тежки случаи хипертиреоидизмът може да доведе до катаболизъм на протеини, намалявайки мускулната маса и допринасяйки за загуба на тегло
- повишена термогенеза – тялото генерира повече топлина, което допълнително увеличава енергийните разходи. Пациентите често се оплакват от усещане за топлина и повишено изпотяване.
- увеличена чревна перисталтика и малабсорбция се наблюдават често при пациенти с хипертиреоидизъм и допринасят допълнително за загубата на тегло.
Степента на загуба на тегло варира в зависимост от тежестта на състоянието, възрастта и изходния телесен състав. Лечението с антитиреоидни медикаменти или радиоактивен йод обикновено нормализира нивата на хормоните. Това може да доведе до възстановяване на теглото, когато метаболизмът се стабилизира.
Не всички пациенти с хипертиреоидизъм обаче губят тегло. Някои индивиди, особено тези с много висок апетит или тези, които значително увеличават калоричния си прием, могат да запазят или дори да напълнеят. Тази вариабилност подчертава сложното взаимодействие между щитовидните хормони, регулирането на апетита и индивидуалния метаболитен отговор.
Хипотиреоидизъм и напълняване
Хипотиреоидизмът е състояние, при което функцията на щитовидната жлеза е понижена и тя произвежда по-малко количества хормони. Това води до забавяне на метаболизма и до повишаване на телесното тегло.
Защо се наблюдава напълняване:
- намален основен метаболизъм – по-ниските нива на Т3 и Т4 намаляват скоростта на метаболизма, което води до изгаряне на по-малко калории в покой.
- натрупване на мазнини – понижените щитовидни хормони намаляват разграждането на мазнините (липолизата), което води до складиране на мазнини, особено ако калорийният прием не се коригира
- задържане на течности – хипотиреоидизмът може да причини микседем, състояние, при което в тъканите се натрупват мукополизахариди и това води до задържане на вода и увеличаване на телесното тегло.
- намалена физическа активност – умората и летаргията, често срещани симптоми на хипотиреоидизъм, могат да намалят физическата активност, което допълнително допринася за напълняване.
- пациентите с хипотиреоидизъм често съобщават за увеличен апетит към въглехидрати и утешителни храни, потенциално поради изменения във функцията на невротрансмитерите и регулирането на настроението. Те често страдат от депресия.
Повечето пациенти с хипотиреоидизъм наддават 2–5 кг, като основно става дума за задръжка на течности. Само при тежък, нелекуван хипотиреоидизъм може да се стигне до значително натрупване на мазнини.
Когато се започне лечение с хормонални препарати (напр. левотироксин) и се възстанови нормалната функция на щитовидната жлеза, течностите често се елиминират бързо, но за допълнителна редукция на теглото са необходими промени в начина на живот.
Прочетете за:
Хормони на щитовидната жлеза – Т3 и Т4
Хипотиреоидизъм
Хипертиреоидизъм
