Меню

Ракът на дебелото черво е един от най-честите злокачествени тумори. Обикновено се развива във възрастта от 45 до 60 години.

Известни са няколко рискови фактора, които могат да повишат вероятността човек да развие колоректален карцином.

Наличието на един или дори повече рискови фактори обаче не означава, че задължително ще развиете рак на дебелото черво. От друга страна хора, които се разболяват, може да нямат никакви рискови фактори.

Рисковите фактори за рак на дебелото черво биват ендогенни, които не могат да бъдат избегнати и екзогенни, които могат да бъдат променени. Познаването на екзогенните фактори и тяхното избягване допринася значително за превенцията на рак на дебелото черво. Хората, при които са налице ендогенни рискови фактори трябва редовно да провеждат скринингови изследвания за колоректален карцином, тъй като ранното диагностициране е от изключително значение за успешното лечение.

Към ендогенните фактори, които не могат да бъдат променени се отнасят:

  • Възраст, пол, раса

С напредване на възрастта рискът от колоректален рак се повишава. Обикновено възниква около 50-годишна възраст. Напоследък обаче заболяването зачестява и сред по-млади хора, като причината за това е неизвестна.

Мъжете боледуват по-често от жените. При чернокожите честотата на заболяването е по-висока.

  • Наследствена обремененост

Колоректалният рак се среща няколко пъти по-често сред родствениците на болен, в сравнение с останалото население. Рискът е по-висок ако родственикът (майка, баща, брат, сестра) е бил диагностициран на възраст под 50 години.

Наличието на член от семейството, който има аденоматозни полипи, също води до по-висок риск от рак на дебелото черво за останалите членове на семейството.

  • Полипи

При 70 % от хората над 55 години се откриват полипи на дебелото черво. Рискът от малигнизиране зависи от тяхната големина и брой.

  • Улцерозен колит, болест на Крон

При пациенти, страдащи от улцерозен колит или болест на Крон от над 10 – 15 години има 10 – 15 % по-висок риск от развитие на колоректален карцином. При тези заболявания е налице възпаление на дебелото черво, което ако не се лекува след години ще доведе до дисплазия на лигавицата на дебелото черво. Появяват се абнормни клетки в лигавицата, които по-късно могат да се превърнат в ракови.

  • Синдром на Линч (наследствен неполипозен дебелочревен карцином)

Синдромът на Линч се унаследява по автозомно-доминантен тип. Обикновено възниква около 45-годишна възраст. Локализира се предимно в началните участъци на дебелото черво. Може да се съчетава с други тумори – рак на матката, рак на яйчниците, рак на стомаха, панкреаса, бъбреците и др. При пациенти със синдром на Линч, рискът от поява на колоректален карцином може да бъде 50 %.

  • Фамилна аденоматозна полипоза

Фамилната аденоматозна полипоза е автозомно-доминантно генетично заболяване. Характеризира се с множество (стотици) аденоматозни полипи на дебелото черво. Обикновено заболяването протича безсимптомно. Ако не се лекува на 100 % води до рак на дебелото черво. Профилактичната колоноскопия при тези пациенти може да спаси живота им.

  • Други редки наследствени синдроми – синдром на Peutz-Jeghers, MUTYH- асоциирана полипоза.

Към екзогенните фактори – фактори, свързани с начина на живот се отнасят:

  • Хранене

Хората, които консумират по-малко целулозни храни (зеленчуци и плодове) и повече червено месо и животински мазнини, имат по-висок риск от развитие на колоректален карцином.

При тях е налице по-голяма екскреция на холестерол и жлъчни соли, което води до промени в анаеробната чревна флора, която образува от тях канцерогенни вещества. От друга страна остатъците от целулоза в дебелото черво имат свойството да абсорбират и неутрализират действието на образуващите се канцерогени. Бедната на целулоза храна намалява обема на изпражненията, забавя чревния пасаж, с което удължава действието на канцерогените върху лигавицата.

Не малка роля имат и повишените концентрации в храните на пестициди, различни химични стабилизатори и оцветители.

Някои вещества като ароматни амини, феноли, циказини и други приети с храната или получени при метаболизирането й в червата, имат канцерогенен ефект.

Ниските нива на витамин Д в кръвта също повишават риска от заболяване.

  • Наднормено тегло

Наднорменото тегло повишава риска от рак на дебелото черво, като тази връзка е по-изразена при мъжете.

  • Намалена физическа активност

Редовното спортуване допринася за намаляване на риска от колоректален рак.

  • Тютюнопушене

Тютюнопушенето е добре известен рисков фактор за редица видове рак, включително и за рак на дебелото черво.

  • Злоупотреба с алкохол

Установено е, че дори умерената, редовна консумация на алкохол повишава риска от карцином на дебелото черво.

Прочетете за:
Скрининг за рак на дебелото черво – ранно откриване
Карцином на дебелото черво и ректума

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!