Ангиография представлява образно изследване на сърдечно-съдовата и лимфната система посредством контрастно вещество и рентгенови лъчи. Извършват се последователно поредица от снимки, които позволяват да се определи състоянието на кръвния поток. Получените по време на ангиографията образи се наричат ангиограми.
Видове ангиография:
- Различават се артериография, венография и лимфография в зависимост от типа на съдовете, които се изследват.
- Ангиографията може да се използва за изследване съдовете на различни органи: сърце, мозък, бъбреци, крайници. В зависимост от това различаваме следните видове ангиография: коронарна, церебрална, ренална, хепатална и др.
- Според съдовата област, която се изследва, ангиографията бива: аортография, периферна ангиография, кавография.
Показания за ангиография:
Ангиографията се провежда при състояния и заболявания, които засягат кръвоносните съдове и кръвния ток:
- Заболявания засягащи коронарните артерии – вследсвие тяхното стеснение се влошава притока на кръв към сърцето.
- Аневризми – локално разширение на отвора на кръвоносния съд вследствие органични промени или отслабване на съдовата стена.
- Атеросклероза – стеснение на отвора на кръвоносния съд, причинено от отлагане на холестеролови плаки.
- Сндром на Рейно, Болест на Бюргер.
- Уврежате съдовете на ретината на окото.
- Съдови малформации и артерио-венозни фистули.
- Обем заемащи процеси, неоваскуларизирани образувания.
- При необходимост от идентифициране на източник на кървене.
Противопоказания за ангиография:
- Тежки сърдечни, чернодробни или бъбречни заболявания, поради повишен риск от усложнения.
- Остри възпалителни и инфекциозни болести.
- Психично заболяване.
- Алергични реакции към контрастната материя.
Техника на извършване на ангиография:
1. Предварителна подготовка – необходими са подробни анамнестични данни (общи заболявания, приемани медикаменти, особено такива, повлияващи кръвоспирането, алергии, бременност). Няколко часа преди провеждане на изследването не се приемат храни и течности. При необходимост се предписват седиращи медикаменти.
2. Изследването се извършва под местна анестезия в мястото, където ще се пунктира кръвоносният съд. Обща анестезия се използва при малки деца или при комплексни случаи.
3. Пунктира се кръвоносния съд, след което през канюлата на иглата се въвеждат последователно ангиографски водач, дилататор и катетър. В зависимост от избора на кръвоносен съд за достъп ангиографията може да бъде трансфеморална, трансаксиларна, брахиална, транслумбална.
4. Инжектира се контрастна материя под налягане ръчно или с помощта на инжектор в количество в зависимост от калибъра на съда. Извършват се серия от рентгенови снимки или се наблюдава директно на монитор кръвонапълването на съда чрез т. нар. дигитална субтракционна ангиография.
5. На мястото на пункцията се поставя компресивна превръзка.
6. Ангиографията се извършва в стационарни условия, времетраенето ѝ е от 30 минути до 2 – 3 часа при по-комплексни изследвания. Обичайно болният се изписва още на същия ден или на следващия след извършване на изследването.
7. След завършване на ангиографията е необходимо да се спазват следните указания: да се пази постелен режим за поне едно денонощие, ако е пунктиран феморален съд, да не се сгъва крака, да не се приемат вода и храна поне 2 часа.
Усложнения:
- Хематом на мястото на пункцията.
- Възможно е увреждане на кръвоносен съд от въведения катетър. При извършване на коронарна ангиография съществува минимален риск от провокиране на сърдечен пристъп или инфаркт.
- Много рядко тромбемболизъм на периферните артерии.
- Алергични реакции към контрастната материя.
Автор: д-р Д. Илев
