Лумбална пункция е манипулация, при която се прониква със специална игла в лумбалния (поясния) дял на гръбначния канал до субарахноидалното пространство, изпълнено с гръбначномозъчна течност (ликвор).
Показания за лумбална пункция:
Лумбалната пункция се извършва с диагностична и лечебна цел.
Диагностична лумбална пункция се провежда с цел:
- вземане на ликвор за изследване при съмнение за някое от следните заболявания: възпалителни заболявания на нервната система (менингит, енцефалит), мултиплена склероза, мозъчен кръвоизлив, тумор на главния или гръбначния мозък, синдром на Гилен – Баре
- въвеждане на контрастно вещество за извършване на миелография
- определяне на ликворното налягане.
Лечебна лумбална пункция се извършва с цел:
- въвеждане на медикаменти в субарахноидалното пространство
- въвеждане на анестетици за лумбална анестезия
- изтегляне на ликвор с цел намаляване на ликворното налягане.
Противопоказания:
- фебрилитет
- кожна инфекция в поясния дял на гръбначния стълб
- нарушена хемостаза
Усложнения:
Рядко при лумбалната пункция може да се наблюдава:
- главоболие – появява се няколко часа след процедурата
- кървене в областта на пункцията
- инфекция
- мозъчно вклиняване.
Техника на лумбална пункция:
Лумбалната пункция се извършва в болнични условия. Пациентът заема седнало или легнало странично положение, като главата е максимално свита към гърдите, а краката към корема. Най-често пункцията се извършва между бодилестите израстъци на 3 и 4 лумбален (поясен) прешлен, като първо мястото на пунктиране се почиства и се прилага локална анестезия. При попадане на иглата в субарахноидалното пространство от нея започва да изтича ликвор. Ликворът се изпраща за лабораторно изследване.
След приключване на манипулацията се поставя стерилна превръзка. Пациентът трябва да спазва постелен режим за около два часа.
