Хиперфибриногенемията е медицинско състояние, което се характеризира с повишени стойности на фибриноген в кръвта. Референтните граници на плазмения фибриноген са от 2 до 4 g/L.
Фибриногенът се отнася към бета–глобулиновата фракция на плазмените белтъци. Той е фактор I, вземащ участие в последните етапи от каскадата на кръвосъсирването. В процеса на хемокоагурация под действието на тромбина (фактор II) разтворимият фибриноген се превръща в неразтворим фибрин и подпомага образуването на мрежа от тромбоцити (кръвен коагулум).
Фибриногенът също така е и острофазов белтък и нивата му се увеличават значително при възпалителни процеси в организма.
Редица са факторите, които имат отношение и могат да променят стойностите на плазмения фибриноген:
- възраст
- бременност
- хормонални промени – менопауза
- затлъстяване
- вродени състояния
- фибринолиза
- чернодробни заболявания.
Повишен фибриноген (хиперфибриногенемия) може да се наблюдава при следните състояния и заболявания:
- Остри възпалителни заболявания
- Остри инфекции
- Инфаркт на миокарда
- Мозъчен инсулт
- Злокачествени заболявания (неоплазми)
- Гломерулонефрит
- Колагенози
- Захарен диабет
- Флебити
- Бременност
- Менопауза
- Тютюнопушене.
Прочетете за:
Фибриноген