На латински език: Ruptura uteri
На английски език: Uterine rupture
Руптура на матката (разкъсване на матката) е рядко, но много сериозно усложнение по време на раждането и носи риск за здравето и живота на майката и плода.
Епидемиологични данни: Разкъсването на матката се среща рядко – около 1:10000 до 1:30000 раждания. При раждане по естествен път след прекарано класическо цезарово сечение вероятността за руптура нараства няколко пъти. Повечето от руптурите настъпват по време на раждането, но са възможни и към трети триместър при наличие на предразполагащи фактори.
Етиопатогенеза:
Рискови фактори за руптура на матката са:
- слабост на маточната стена поради операции – предшестващо цезарово сечение, премахване на миомен възел, пробиване (перфорация) на маточната стена при гинекологични интервенции, чести кюретажи;
- кратък интервал между предшестващо цезарово сечение и следващото забременяване;
- индукция на раждането при анамнеза за предшестващо цезарово сечение, при аномалии на матката, многораждали, прекарани инфекции;
- аномалии на матката;
- аномалии в прикрепянето на плацентата – плацента инкрета, плацента перкрета;
- голям брой предшестващи раждания;
- наличие на миомни възли;
- преразтягане на матката при многоплодна бременност, повишено количество околоплодна течност (хидрамнион), несъответствие между размерите на таза на майката и плода (пелвио-фетална диспропорция);
- преносена бременност;
- травма в областта на матката и др.
Видове руптура на матката:
Разкъсването на матката може да бъде:
– пълно и непълно. При пълното разкъсване е прекъсната цялата маточна стена, включително и прилежащият перитонеум. Така се получава връзка между кухината на матката и перитонеалната кухина, в резултат на което плодът, негови части, пъпната връв или плацентата може да навлязат в коремната кухина и обратно – да навлезе черво в матката. При непълната руптура разкъсването на стената е частично.
– според мястото – разкъсване на тялото или истмуса на матката.
– според наличието или липсата на цикатрикс (ръбец, белег от фиброзна тъкан след зарастване на рана) – ръбцови и неръбцови разкъсвания. При т.нар. дехисценция разединяването става само в границите на съществуващ цикатрикс, като целостта на околоплодния мехур и перитонеума не се нарушава.
– според наличието или липсата на външна намеса: спонтанна (без външна намеса) и травматична (с външна намеса – по време на акушерска намеса, при пътно-транспортно произшествие).
Клинична картина:
Симптомите при разкъсване на матката зависят от времето, мястото и степента на руптурата.
При наличен цикатрикс разслояването му започва още по време на бременността, процесът има постепенен ход и се задълбочава. Най-често се развива само дехисценция, но тя може да доведе до разкъсване на матката по време на бременността или раждането. В тези случаи клиничната картина е нехарактерна, тъй като цикатриксът е слабо кръвоснабден. Може да няма оплаквания, а ако има кървене, то е слабо, може да има болка. Такова разкъсване на матката се нарича „тиха руптура“.
Руптура при липса на цикатрикс: маточните контракции са болезнени и се засилват. Тялото на матката (горният сегмент) се съкращава и се изнася нагоре, при което долният маточен сегмент пасивно се преразтяга и изтънява. Т.нар. пръстен на съкращение може да се види през коремната стена и се нарича пръстен на Бандел. Има болка ниско в корема, пулсът е ускорен, дишането е учестено, открива се страдание на плода (фетален дистрес) поради нарушения маточен и плацентарен кръвоток.
При настъпване на разкъсване симптомите са:
– силна болка в корема;
– страдание на плода;
– спиране на контракциите;
– изтегляне на предлежащата част на плода нагоре;
– кръвозагуба (кървенето от влагалището не е точен показател за големината на кръвозагубата, защото кръвта може да тече към перитонеалната кухина или зад нея (ретроперитонеално);
– шок.
Усложнена е руптурата при увреда на пикочен мехур, черва, голямото було (оментум).
Усложнения:
От страна на майката:
– кръвозагуба;
– шок;
– амниална емболия;
– хипофизарна недостатъчност;
– увреда на уретер;
– следоперативна инфекция.
От страна на плода:
– хипоксия до аноксия;
– нарушаване на алкално-киселинното равновесие – ацидоза.
Диагноза: Началните прояви на разкъсването на матката обикновено са неспецифични, което затруднява диагнозата и може да забави лечението. Диагнозата се поставя на базата на:
– анамнеза за наличие на рискови фактори;
– клиничната находка;
– мануална ревизия на матката след раждането на плода – лекарят изследва с пръстите си целостта на маточната стена;
– поставяне на уретрален катетър, за да се провери дали има увреда на пикочен мехур;
– при нужда – лапароскопия;
– за определяне на риска – ехографско изследване преди раждането.
Диференциална диагноза: Прави се с:
– преждевременно отлепване на плацентата;
– предлежаща плацента ;
– разпад / некроза на миомен възел и др.
Лечение при руптура на матката:
Дефинитивното лечение за плода при фетален дистрес е раждането, което трябва да се извърши възможно най-бързо. Лечението на руптурата на матката е оперативно – зашиване на дефекта или отстраняване на матката (хистеректомия).
Профилактика: Профилактиката на руптурата на матката се състои в ограничаване на рисковите фактори – избягване на ненужни цезарови сечения, аборти, избягване на забременяване скоро след претърпяно цезарово сечение и др. При бременни с висок риск трябва да се проследява състоянието им и да се избере безопасен начин на раждане.
Автор: д-р А. Високалийска
