Комоцио (сътресение на мозъка, лат. commotio cerebri) е вид закрита черепномозъчна травма, т.е. при нея няма нарушение на кожната покривка на главата. Характеризира се с общомозъчни явления от функционален характер без развитие на огнищна неврологична симптоматика.
Сътресението на мозъка е най-леката и най-често срещаната форма на черепно-мозъчния травматизъм, последвата от мозъчната контузия и мозъчната компресия.
Какви промени настъпват при комоцио (сътресение на мозъка)?
Травмата на мозъка разстройва функцията на ретикуларната формация – структура, участваща в регулацията на съня и бодърстването. В резултат на това в мозъчната кора задръжните процеси преобладават над възбудните. Настъпват вазомоторни смущения (спазми на кръвоносните съдове), стаза и оток на мозъка. Тези явления водят до загуба на съзнание.
Какви са симптомите при комоцио (сътресение на мозъка)?
Сътресението на мозъка се характеризира с преходна загуба на съзнание, която продължава от няколко часа до няколко минути. През това време дишането и пулсът са забавени, кръвното налягане е понижено, зениците са широки и вяло реагират на светлина, а сухожилните и надкостните рефлекси изчезват. След възстановяване на съзнанието се наблюдава амнезия – липсва спомен за събитията, които са предшествали травмата или са се случили точно след нея.
Възстановяването на съзнанието често е последвано от гадене и повръщане, което може да бъде еднократно или многократно. В някои случаи сътресението на мозъка може да не доведе до пълна загуба на съзнание, а само до оглушеност, световъртеж и дезориентация.
В течение на няколко дни след травмата болните се оплакват от главоболие, световъртеж, гадене, обща слабост, нарушение на съня. При изследване на неврологичния статус се наблюдава:
- лека асиметрия на рефлексите
- нистагъм (неволево ритмично движение на очните ябълки)
- нарушения във вегетативните функции – несиметрични зенични реакции, колебания в стойностите на кръвното налягане, променлив пулс, повишено потоотделяне. Те спонтанно отшумяват в течение на няколко дни.
Общото състояние се подобрява в рамките на 3 седмици, но при голяма част от болните в течение на няколко седмици или месеца се наблюдава посткомоционен синдром. Той се изразява в главоболие, световъртеж, нарушения в паметта и концентрацията, раздразнителност, потиснатост, лесна уморяемост и нарушения в съня. Тежестта на посткомоционния синдром зависи както от травмата, така и от психичния статус на пациента.
Как се диагностицира мозъчното сътресение?
Диагнозата се поставя главно въз основа на данните от анамнезата за понесена травма на главата и на клиничните симптоми. Чрез образните изследвания (КТ, ЯМР) се получава информация за броя, големината и локализацията на контузионните огнища, за тежестта на мозъчния оток. Чрез тях може да се открият и настъпили усложнения, като хематоми.
Какво е лечението при комоцио?
Болните със сътресение на мозъка следва да бъдат хоспитализирани за наблюдение с цел да не се пропусне по-тежко травматично увреждане. Терапията е основно симптоматична:
- аналгетици при болка
- бета-блокери при тахикардия
- при повръщане – антиеметици (метоклопрамид, домперидон)
- при безсъние – бензодиазепини (диазепам).
При комоцио отокът на мозъка обичайно не е тежък, поради което диуретици (манитол) се назначават само при нужда.
Автор: д-р Т. Господинов
