Меню

Определение: Мозъчното сътресение (лат. commotio cerebri) е вид закрита черепномозъчна травма, т.е. при нея няма нарушение на кожната покривка на главата. Характеризира се с общомозъчни явления от функционален характер без развитие на огнищна неврологична симптоматика.

Сътресението на мозъка е най-леката и най-често срещаната форма на черепно-мозъчния травматизъм (до 80% от случаите), последвата от мозъчната контузия и мозъчната компресия.

Патогенеза: Травмата на мозъка разстройва функцията на ретикуларната формация – структура, участваща в регулацията на съня и бодърстването. В резултат на това в мозъчната кора задръжните процеси преобладават над възбудните. Настъпват вазомоторни смущения (спазми на кръвоносните съдове), стаза и оток на мозъка. Тези явления водят до загуба на съзнание.

Клинична картина: Сътресението на мозъка се характеризира с преходна загуба на съзнание, която продължава от няколко часа до няколко минути. През това време дишането и пулсът са забавени, кръвното налягане е понижено, зениците са широки и вяло реагират на светлина, а сухожилните и надкостните рефлекси изчезват. След възстановяване на съзнанието се наблюдава амнезия – липсва спомен за събитията, които са предшествали травмата или са се случили точно след нея.

Възстановяването на съзнанието често е последвано от гадене и повръщане, което може да бъде еднократно или многократно. В някои случаи сътресението на мозъка може да не доведе до пълна загуба на съзнание, а само до оглушеност, световъртеж и дезориентация.

В течение на няколко дни след травмата болните се оплакват от главоболие, световъртеж, гадене, обща слабост, нарушение на съня. При изследване на неврологичния статус се наблюдава лека асиметрия на рефлексите, нистагъм (неволево ритмично движение на очните ябълки), нарушения във вегетативните функции (несиметрични зенични реакции, колебания в стойностите на кръвното налягане, променлив пулс, повишено потоотделяне), които спонтанно отшумяват в течение на няколко дни.

Общото състояние се подобрява в рамките на 3 седмици, но при голяма част от болните в течение на няколко седмици или месеца се наблюдава посткомоционен синдром, който се изразява в главоболие, световъртеж, нарушения в паметта и концентрацията, раздразнителност, потиснатост, лесна уморяемост и нарушения в съня. Тежестта на посткомоционния синдром зависи както от травмата, така и от психичния статус на пациента.

Диагноза: Поставя се главно въз основа на данните от анамнезата за понесена травма на главата и на клиничните симптоми. Чрез образните изследвания (КТ, ЯМР) се получава информация за броя, големината и локализацията на контузионните огнища, за тежестта на мозъчния оток. Чрез тях може да се открият и настъпили усложнения, като хематоми.

Лечение: Болните със сътресение на мозъка следва да бъдат хоспитализирани за наблюдение с цел да не се пропусне по-тежко травматично увреждане. Терапията е основно симптоматична – аналгетици при болка, бета-блокери при тахикардия, при повръщане – антиеметици (метоклопрамид, домперидон), при безсъние – бензодиазепини (диазепам). При комоцио отокът на мозъка обичайно не е тежък, поради което диуретици (манитол) се назначават само при нужда.

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com