Меню

Остеосарком

На латински език: Osteosarcoma.
На английски език: Osteosarcoma.

Определение: Остеосаркомът е злокачествен тумор, който произхожда от костната тъкан. Среща се най-често в млада възраст – между 10 и 25 години.

Етиология: Причината за заболяването е неизвестна. Рискови фактори са:
– бърз костен растеж – децата с остеосарком обикновено са по-високи за възрастта си;
– костни заболявания като: болест на Пейджет, остеохондром;
– редки наследствени синдроми – деца с ретинобластом имат повишен риск за развитие на остеосарком;
– лъчетерапия.

Локализация: Най-често се локализира в метафизите на дългите тръбести кости – бедрена кост, раменна кост, тибия, в костите на таза и др.

Патоанатомия: Туморът може да достигне големи размери, има неправилна форма. Срезната му повърхност е с разнороден строеж. Състои се от участъци с костна плътност, сиво-белезникави мековати полета, кръвоизливи, некротични зони.
Остеосаркомът има способността да образува остеоид, костна и хрущялна тъкан в различно количество.
Различават се:
1. Остеолитичен остеосарком – има мека консистенция и напълно разрушена костна структура;
2. Остеопластичен (остеосклеротичен) остеосарком – състои се от остеоидно вещество и неправилно оформени костни гредички.

Клинична картина: Основен симптом е болката, която първоначално е интермитентна, а по-късно става постоянна. Усилва се при движение и натоварване. Ако туморът е на долния крайник се появява накуцване. С нарастването на тумора се появява подутина. Кожата в областта на тумора е опъната, лъскава, затоплена, с изразена венозна мрежа.
Общото състояние на болния бързо се влошава. Появява се отпадналост, безапетитие, фебрилитет, редукция на тегло, бледост. В напреднал стадий туморът е значително разраснал и може да разязви кожата, да излезе извън нея и да придобие форма на “цветно зеле” с неприятна миризма.
Остеосаркомът метастазира по кръвен път най-рано в белите дробове. Белодробни метастази възникват след около 7-8 месеца.

Изследвания:
1. Лабораторни изследвания – установяват се високи стойности на алкалната фосфатаза в серума;
2. Рентгеново изследване – туморът се представя като плътно неясно отграничено образувание (остеопластичен вариант) или като множество неясни просветлявания (остеолитичен вариант). Характерна е периосталната реакция – периоста реагира с костно образуване на спикули, разполагащи се под ъгъл към костната повърхност.
3. Компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс.
4. Радиоизотопно изследване – показва повишено натрупване на радионуклеида.

Диагноза: Поставя се въз основа на клиничната картина и резултатите от изследванията.

Лечение: Лечението е оперативно – извършва се ранна ампутация или дезартикулация. Може допълнително да се проведе лъчетерапия и химиотерапия с Methotrexat, Vincristine, Adriamycin и др.

Прогноза: Прогнозата е неблагоприятна.

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!