Отосклероза

На латински език: Otosclerosis
На английски език: Otosclerosis

Определение: Отосклерозата (отоспонгиоза) представлява невъзпалително заболяване на костната лабиринтна капсула. Характеризира се с развитието на дистрофичен процес, водещ в крайна сметка до анкилоза на стремето.

Етиология: Причините за възникване на заболяването все още не са достатъчно добре изяснени. Като възможни етиологични фактори се посочват:

• Генетични – обсъжда се вероятно автозомно-доминантно предаване на болестта.
• Ендокринни – жените боледуват по-често, като първите оплаквания се появяват обикновено след прекарана бременност или пък се засилват след нея.
• Звукова травма – битова, производствена. Оказва влияние върху слуховия орган, като причинява различни трофични увреди.
• Нарушения на витаминния баланс и минералната обмяна – вит. D, калций, фосфор.

Патоанатомия:

• Отосклеротичните огнища произхождат от енхондралния слой на костната лабиринтна капсула. В началото има застойни явления с поява на разширени капиляри, заоблени от остеокласти. Засягат се най-вече хрущялни участъци. Под действието на остеокластите се образуват зони на костна резорбция. В по-късен стадий в огнището се натрупват остеобласти, под влиянието на които се изгражда нова, слабо кръвоснабдена спонгиозна кост. Тази гъбеста кост постепенно излиза от пределите на овалното прозорче и обхваща плочката на стремето.
• Отосклеротични огнища може да има и на други места в лабиринта, което се означава като „капсулна” или „лабиринтна” отосклероза и се характеризира със засягане на слуховия нерв.
• Не всички огнища се намират в еднакъв стадий на развитие – на едни места проебладава процесът на резорбция (отоспонгиоза), а на други – изграждане на нова кост (отосклероза).

Клинична картина: Заболяването настъпва най-често между 20 и 40-годишна възраст, като има бавно прогресивно развитие. Клиниката се характеризира със следната симптоматика:

1. Прогресивно намаление на слуха

• отначало с едното, а по-късно и с двете уши;
• при напредване на глухотата се засяга силно разбираемостта на говора, болните започват да се уединяват, за да скрият заболяването си;
• важна особеност е, че болните чуват по-добре в шумна обстановка (във влак, автобус, трамвай, завод и др.) – този признак се нарича паракузис (paracusis Willisii). Този симптом се дължи от една страна на факта, че в шумна обстановка се говори по-високо, а от друга се обяснява с това, че вибрациите в транспортните средства спомагат за по-доброто предаване на звука.

2. Субективен шум в ушите

• Понякога създава сериозен дискомфорт и се понася мъчително от болния.
• Често първите оплаквания на болния са от шум в ушите, който свързва с претърпяна травма. Появата му е в периода на пубертета или на първата бременност.

3. Общото състояние обикновено не е засегнато.

Диагноза: Поставя се на базата на:
1. Анамнезата
2. Обективното изследване

• Оглед – в някои случаи церуминалните жлези атрофират заедно с кожата на слуховия проход и не отделят церумен (ушна кал). Кожата става нежна и лесно ранима, с понижена сетивност.
• Отоскопия – не се откриват особени изменения: тъпанчето е лъскаво, със запазени подробности. При активна отосклероза може да се развие атрофия на мембраната, през която прозира добре васкуларизираната новообразувана кост .
• Изследване на Евстахиевата тръба – показва нормална проходимост.
• Изследване на слуха:
  – Изследването с шепот и разговорна реч показва намаление на слуха;
  – Камертонални изследвания – звукопорводно намаление на слуха;
  – Аудиометрично изследване – характерна е запазената костна проводимост, т.е. здрав кортиев орган и слухов нерв. В зависимост от местоположинието на отсклеотичните огнища намалението на слуха може да бъде:

а) От звукопроводен тип – при фиксирано стреме;
б) От звукоприемен тип – при лабиринтна отосклероза;
в) От комбиниран тип – ако има и другаде огнища.

• Импедансметрия
  – представлява обективен метод за изследване на слуховата функция посреством измерване на акустичния импеданс на слуховия анализатор. Акустичният импеданс е съпротивлението, което оказва звукопроводната система  при преминаване на звуковите вълни през нея.
  – При отосклероза импедансметрията не показва изменения, но липсва рефлекс на m.stapedius.

Диференциална диагноза:

• Малформации на средното ухо.
• Нарушаване целостта на слуховата верига след черепно-мозъчни травми.

Лечение: Целта на лечението е да се осигури достъп на звуковите вълни до вътрешното ухо. Прилагат се следните подходи:
1. Оперативно лечение – има две основни оперативни методики:

• Стапедопластика – при нея не се отстранява цялото стреме, а се счупват крачетата му. Неподвижната плочка на стремето се изважда. Тя се замества с парче фасция от темпоралния мускул и стремето се връща на мястото си, като се захваща за крачетата.
• Стапедектомия – при нея се отстранява цялото стреме (с крачетата и плочката). Впоследствие то се замества с различни протези, които се фиксират за наковалнята и овалното прозорче.

Оперативното лечение дава много добри функционални  резултати. При голяма част от болните благоприятно се повлиява и субективният ушен шум.

2. Слухопротезиране чрез слухов апарат – прилага се като избор на лечение в случаите на отказ или противопоказания за оперативна намеса.

3. При лабиринтна отосклероза се препоръчва приемането на Fluorid 80 mg в комбинация с калциеви препарати в продължение на 3 месеца в годината, което спомага за забавяне на развитието на отосклеротичните огнища.