Борелии

Борелии

Род Borrelia включва 19 вида борелии, които се различават по своите преносители.

recurrentis – пренася се от дрешната въшка и причинява епидемичен (въшков) възвратен тиф

duttonii, B. parkeri, B. hermsii – пренасят се от кърлежи и причиняват ендемичен възвратен тиф

burgdorferi, B. garinii, B. afzelii – пренасят се от кърлежи и причиняват Лаймска болест.

Борелиите са Грам-отрицателни спираловидни бактерии. Притежават 7-20 аксиални филамента, чрез които се придвижват. Оцветяват се по метода на Гимза – Романовски и могат да се наблюдават със светлинен микроскоп.

Борелиите са микроаерофили. Култивират се трудно, на специални среди, обогатени с нативни животински белтъци и други съставки.

Борелиите имат силно променлива антигенна структура. Характерна черта на B. recurrentis е способността да се изменя антигенно в макроорганизма по време на инфекцията.

Във външната среда борелиите са слабо устойчиви и бързо загиват.

Borrelia recurrentis

B. recurrentis причинява епидемичен възвратен тиф у човека. Инфекцията се предава чрез дрешната въшка, която смуче кръв от болен човек. Човек се заразява при размачкване на въшката в сърбящата раничка от ухапването.

Borrelia duttonii, B. parkeri, B. hermsii

B. duttonii, B. parkeri, B. hermsii и други (общо 15 вида) са причинители на ендемичния възвратен тиф. Резервоар на инфекцията са дивите гризачи (мишки, плъхове). Между тези животни борелиите се пренасят от кърлежите от род Ornithodorus. Човек може да се зарази при ухапване от заразен кърлеж.

Основната клинична проява на възвратния тиф е появата на пристъпи на треска. Първият пристъп се появява 3 до 12 дни след заразяването. Броят на пристъпите при въшковия възвратен тиф е от 2 до 5, докато при кърлежовия може да достигне 20.

За доказване на борелиите се изследва кръв от болен, взета по време на температурния пристъп. При микроскопското изследване на капка кръв (в тъмно зрително поле) борелиите се виждат като сребристи нишки с няколко извивки, които извършват бавни змиевидни движения. Серологичните тестове не се използват, тъй като борелиите имат вариабилна антигенна структура.

Borrelia burgdorferi, B. garinii, B. afzelii

B. burgdorferi, B. garinii, B. afzelii и рядко някои други видове борелии са причинителите на Лаймска болест. Резервоар на инфекцията са диви гризачи, зайци, лисици, вълци, птици и др. Кърлежите Ixodes ricinus са резервоар и преносители. Заразяването на човек става основно след ухапване от инфектиран кърлеж. Заболяването протича в три стадия.

B. burgdorferi рядко се изолира, тъй като е много взискателна към хранителната среда. Най-голяма е вероятността за изолиране от кожна биопсия. Микробиологичната диагноза се основава на доказване на антитела в серума чрез имунофлуоресценция, ELISA и имуноблот. В ранния остър стадий на заболяването серологичните тестове са негативни. IgM са най-високи през 3-6-ата седмица след началото на заболяването. IgG се повишават бавно и достигат максимума си в края на 4-6-ти месец и персистират месеци след излекуването.

Няма специфична имунопрофилактика.