Начало Актуални теми Как се поставя диагнозата хроничен улцерохеморагичен колит (ХУХК)?

Как се поставя диагнозата хроничен улцерохеморагичен колит (ХУХК)?

диагноза хроничен улцерохеморагичен колит
диагноза хроничен улцерохеморагичен колит

ХУХК или язвения колит е заболяване, което се характеризира с дифузно възпаление на лигавицата на дебелото черво и формиране на язвени дефекти по повърхността й. Възпалителният процес започва от ректума (почти винаги) и се разпространява без прекъсване в проксимална посока.

Заболяването се развива при генетично предразположени индивиди с нарушен имунологичен баланс и толеранс. Засяга се предимно младата възраст между 20-30години.

ХУХК може до доведе до редица локални (токсичен магаколон, масивен кръвоизлив, перфорация ) и системни усложнения от страна на кожата, очите, черния дроб, жлъчните пътища ,бъбреците, опорно-двигателния апарат и други.

За поставяне на диагнозата ХУХК се използват следните методи:

Анамнеза
Най-честият симптом, за който съобщават болните това е кървавата диария, понякога съпроводена с тенезми – лъжливи, мъчителни позиви за дефекация. Пациентите могат да имат и само наличие на жилки ясна кръв към нормално оформените изпражнения. В различна степен може да има и наличие на слуз  към тях. Болките в корема не са типични за болестта и наличието им буди съмнение за развитие на усложнение.

Физикално изследване

При преглед често се установява отслабване на тегло. Температурата може да бъде повишена и да е съпроводена с ускорен пулс.

Лабораторни изследвания
Нито един лабораторен тест не е специфичен за язвения колит. Чрез лабораторните изследвания се диагностицира наличието на възпалително заболяване и се определя активността на възпалителния процес. При леките форми могат да липсват промени.

За активния язвен колит са характерни ускорената СУЕ, наличието на левкоцитоза с неутрофилно олевяване, увеличени тромбоцити, фибриноген и С-реактивен протеин.

Нивата на хемоглобина, хематокрита и желязото могат да бъдат понижени, което отразява наличието на кръвозагуба.

Ендоскопия
Ендоскопското изследване съчетано с биопсия е най-сигурният метод за поставяне на диагнозата ХУХК .Чрез него се определя характера на възпалението, активността, разпространението на процеса в дебелото черво и развитието на локални усложнения. Най-характерните ендоскопски прояви на болестта са: зачервяване и оток на лигавицата на дебелото черво, както и наличие на многобройни малки язви (като звездно небе), които могат да кървят спонтанно или при контакт с ендоскопа. Промените са дифузни, непрекъснати, като ректумът е въвлечен във възпалителния процес почти винаги.

Рентгенови изследвания
Обзорна рентгенография на корема – безопасно и информативно изследване, което не изисква подготовка, нито вкарване на дразнители във възпаленото черво. Изследването дава информация за наличието на тежки локални усложнения – токсична дилатация, перфорация, обструкция.

Иригография с бариева каша – дава възможност за определяне на разпространението на болестта и развитието на усложнения. Необходима е подготовка за процедурата с очистителни клизми с физиологичен разтвор, затоплен до температурата на тялото. Най-характерният образ, който се получава при изследването е симетричното, трионовидно назъбване на лигавицата на дебелото черво (от многобройните язви), загуба на характерните за него хаустри и установяване на наличие на стриктури и псевдополипи.

Ултразвуково изследване
Чрез трансабдоминална и еднолуменна ехография може да се визуализира чревната стена с нейните слоеве, както и развитието на усложнения. Изследването освен това позволява да се определи локализацията на възпалителния процес и разпространението му.

Прочетете за:
Хроничен улцерохеморагичен колит
Колоноскопия