ХУХК или язвения колит е заболяване, което се характеризира с дифузно възпаление на лигавицата на дебелото черво и формиране на язвени дефекти по повърхността й. Възпалителният процес започва от ректума (почти винаги) и се разпространява без прекъсване в проксимална посока.
Заболяването се развива при генетично предразположени индивиди с нарушен имунологичен баланс и толеранс. Засяга се предимно младата възраст между 20-30години.
ХУХК може до доведе до редица локални (токсичен магаколон, масивен кръвоизлив, перфорация ) и системни усложнения от страна на кожата, очите, черния дроб, жлъчните пътища ,бъбреците, опорно-двигателния апарат и други.
Как се поставя диагнозата хроничен улцерохеморагичен колит (ХУХК)?
За поставяне на диагнозата ХУХК се използват следните методи:
Анамнеза
Най-честият симптом, за който съобщават болните това е кървавата диария, понякога съпроводена с тенезми – лъжливи, мъчителни позиви за дефекация. Пациентите могат да имат и само наличие на жилки ясна кръв към нормално оформените изпражнения. В различна степен може да има и наличие на слуз към тях. Болките в корема не са типични за болестта и наличието им буди съмнение за развитие на усложнение.
Физикално изследване
При преглед често се установява отслабване на тегло. Температурата може да бъде повишена и да е съпроводена с ускорен пулс.
Лабораторни изследвания
Нито един лабораторен тест не е специфичен за язвения колит. Чрез лабораторните изследвания се диагностицира наличието на възпалително заболяване и се определя активността на възпалителния процес. При леките форми могат да липсват промени.
За активния язвен колит са характерни ускорената СУЕ, наличието на левкоцитоза с неутрофилно олевяване, увеличени тромбоцити, фибриноген и С-реактивен протеин.
Нивата на хемоглобина, хематокрита и желязото могат да бъдат понижени, което отразява наличието на кръвозагуба.
Ендоскопия
Ендоскопското изследване съчетано с биопсия е най-сигурният метод за поставяне на диагнозата ХУХК .Чрез него се определя характера на възпалението, активността, разпространението на процеса в дебелото черво и развитието на локални усложнения.
Най-характерните ендоскопски прояви на болестта са: зачервяване и оток на лигавицата на дебелото черво, както и наличие на многобройни малки язви (като звездно небе), които могат да кървят спонтанно или при контакт с ендоскопа. Промените са дифузни, непрекъснати, като ректумът е въвлечен във възпалителния процес почти винаги.
Рентгенови изследвания
Обзорна рентгенография на корема – безопасно и информативно изследване, което не изисква подготовка, нито вкарване на дразнители във възпаленото черво. Изследването дава информация за наличието на тежки локални усложнения – токсична дилатация, перфорация, обструкция.
Иригография с бариева каша – дава възможност за определяне на разпространението на болестта и развитието на усложнения. Необходима е подготовка за процедурата с очистителни клизми с физиологичен разтвор, затоплен до температурата на тялото. Най-характерният образ, който се получава при изследването е симетричното, трионовидно назъбване на лигавицата на дебелото черво (от многобройните язви), загуба на характерните за него хаустри и установяване на наличие на стриктури и псевдополипи.
Ултразвуково изследване
Чрез трансабдоминална и еднолуменна ехография може да се визуализира чревната стена с нейните слоеве, както и развитието на усложнения. Изследването освен това позволява да се определи локализацията на възпалителния процес и разпространението му.
Автор: д-р Николета Кочанова
Прочетете за:
Хроничен улцерохеморагичен колит
Колоноскопия
