Начало / Актуални теми / Диагностициране на нефролитиазата

Диагностициране на нефролитиазата

дек. 18, 2019

диагностициране на нефролитиазата

Нефролитиазата (бъбречно-каменната болест) е заболяване, при което в бъбреците (чашки и легенче) се образуват конкременти, които при придвижване по хода на уретера предизвикват бъбречна колика. Тя може да завърши със спонтанно елиминиране на конкремента или да се усложни със спирането му в едно от физиологичните стеснения на пикочопровода и да доведе до възникване на инфекция.

Как се диагностицира нефролитиаза?

За поставяне на диагнозата нефролитиаза се използват следните методи:

Данни от анамнезата

Разпита на пациента помага на лекаря да се насочи към правилната диагноза. Важно значение има начинът на хранене, както и фамилната предразположеност. Проявите на заболяването зависят от големината, формата и локализацията на конкрементите. Нефролитиазата може да протича латентно (скрито) и манифестно.

При латентната форма болестта дълго време е безсимптомна и се открива случайно. Понякога може да има тъпа болка и тежест в поясната област или епизоди на хематурия.

Класическа проява на нефролитиазата е бъбречната колика, която се дължи на придвижване на конкремента по хода на уретера. Болката е внезапна, остра, силна до непоносима и има коликообразен характер – засилва се и отслабва. Тя се разпространява към кръста, по хода на уретера към пикочния мехур. Болката може да продължи часове до дни и обикновено е съпроводена  с дизурични смущения – често и болезнено уриниране, парене, нерядко има и видима хематурия. Общото състояние е нарушено. Може да има гадене, повръщане, дискомфорт.

Физикално изследване

При изявена бъбречна колика при прегледа се забелязва, че болният е неспокоен, уплашен и заема щадящо болната страна положение. Може да се установи повишена температура. От страна на сърцето се установява учестен пулс, а кръвното налягане е леко повишено. При болни с тънки коремни стени може да се види и палпира туморовидно подуване в областта на бъбреците. Сукусио реналис е силно положително.

Лабораторни изследвания

При лабораторното изследване на урината най-често се открива наличие на множество еритроцити (хематурия), левкоцити, кристалурия. От значение е да се направи и микробиологично изследване на урината, за да се отхвърли съпътстваща уроинфекция. В зависимост от вида на камъните, рН на урината се променя от киселинно при уратни и оксалатни камъни, до алкално при фосфатни.

От периферната кръвна картина се установява леко повишение на левкоцитите и ускорено СУЕ.

Инструментални изследвания

Ехография – ултразвуковото изследване дава възможност за визуализиране на конкрементите и за определяне на тяхната локализация, големина и брой. С този метод могат да бъдат установени и някои усложнения при настъпила инфекция като субкапсуларен абсцес, паранефрит.

Обзорна рентгенография – чрез нея се изобразяват калций-съдържащите конкременти.

Венозна урография – При нея се вкарва венозно контраст, който се излъчва чрез бъбреците и по този начин цялата отделителна система се визуализира. Получава се информация за разположението на конкрементите в пикочните пътища, степента на обструкция.

Ретроградна пиелография – Рентгеново изследване, при което се визуализират бъбречното легенче и уретера след изпълването им с контрастно вещество. Контрастното вещество се вкарва чрез уретерален катетър.

Цистоскопия – метод на ендоскопско изследване на вътрешната повърхност на пикочния мехур с помощта на специален оптически инструмент – цистоскоп.

Изотопна рентгенография – дава информация за смущения в дренажа на урината – хидронефротичен тип крива.

Автор: д-р Николета Кочанова