Ентерококите (род Enterococcus) са нормални обитатели на чревния тракт, но при определени условия могат да причинят инфекции. Известни са много видове, като най-голямо значение за човешката патология имат Ентерококус фекалис (Enterococcus faecalis) и Ентерококус фециум (Enterococcus faecium). Те могат да причинят различни инфекции, включително цистит, пиелонефрит, ендокардит, както и инфекции в корема и таза, които са полимикробни.
В миналото ентерококите са били класифицирани като стрептококи от група D, тъй като притежават груповия D-антиген на стрептококите.
Ентерококите са Грам-положителни факултативни анаеробни бактерии. Не продуцират екзотоксини и хидролитични ензими, но притежават адхезини, с които колонизират дебелото черво, по-рядко влагалището.
Ентерококите не са взискателни към хранителните среди. Имат висока издръжливост във външната среда. Откриват се в почвата, водата, храната, по кожата на човека, в устната кухина, дебелото черво.
Ентерококите се разпространяват от човек на човек поради лоша лична хигиена. Тъй като тези бактерии се намират в изпражненията, хората могат да предадат инфекцията, ако не измият ръцете си след използване на тоалетната. Ентерококите могат да попаднат в храната или върху различни предмети, а оттам да преминат към други хора.
В болниците ентерококите могат да се разпространяват чрез мръсни ръце на здравните работници, замърсени катетри и други медицински консумативи.
Ентерококите рядко предизвикват инфекции, които обикновено са ендогенни (от собствената чревна флора), но могат да бъдат и екзогенни. Около 10 % от вътреболничните инфекции през последните години се дължат на ентерококи, което е последица от развитието на полирезистентност към обичайно използваните антибиотици.
Какви заболявания причиняват ентерококите?
Ентерококите могат да причинят:
- инфекции на урогениталния тракт
Инфекциите на пикочните пътища са най-честите ентерококови инфекции. Обикновено се срещат при пациенти с уретрален катетър или след извършена урологична процедура.
Най-често се наблюдава цистит, пиелонефрит, но може да се развие и перинефрален абсцес и хроничен простатит.
- бактериемия
Бактериемия (попадане на бактерии в кръвта) обикновено възниква при пациенти с интравенозни катетри, както и при пациенти с вътрекоремни инфекции, инфекции на рани. Често бактериемията е резултат от ентерококов ендокардит.
Честотата на ентерококовия ендокардит непрекъснато нараства. Обикновено протича подостро. Наблюдава се главно при възрастни хора, по-често мъже.
Фактори, които повишават риска от ентерококов ендокардит са: транскатетърна имплантация на аортна клапа, инфекции на пикочните пътища, окултен карцином на дебелото черво.
Менингит, причинен от ентерококи се среща рядко. Свързва се главно с неврохирургични процедури, травма, анатомични дефекти в ЦНС.
- интраабдоминални и тазови инфекции
Например инфекции на жлъчните пътища, интраабдоминален абсцес, перитонит, вагинит, ендометрит, салпингит. Ентерококите обикновено са част от смесена аеробна и анаеробна флора.
- инфекция на хирургична рана, диабетни и декубитални язви
- неонатален сепсис
- остеомиелит
- септичен артрит.
Как се диагностицира ентерококова инфекция?
За диагностицирането на ентерококова инфекция основно значение има микробиологичната диагноза – доказването на ентерококите.
Преди започване на антибиотичната терапия се взема материал за изследване от мястото, за което се предполага, че е инфектирано, например: кръв, урина, влагалищен секрет, раневи секрет, ликвор.
Извършва се микроскопиране на препарати, оцветени по Грам. Най-често ентерококите се виждат по двойки и в къси верижки.
Прави се посявка върху хранителна среда. На кръвен агар колониите са гладки, изпъкнали, непрозрачни или бели. Обикновено не дават хемолиза, но могат да бъдат алфа- или бета-хемолитични.
При бактериемия и ендокардит се прави хемокултура.
Може да са необходими и редица други изследвания, например: ехокардиография, компютърна томография на коремната област, ултразвуково изследване и др.
Какво е лечението на ентерококовите инфекции?
Инфекциите, причинени от ентерококи са трудно лечими, тъй като тези бактерии са резистентни към много антибиотици. Обичайните концентрации на антибиотиците им действат бактериостатично, но не и бактерицидно. Поради тази причина за лечението на остри ентерококови инфекции се препоръчва комбинирана терапия с пеницилин (ампицилин или ванкомицин) и аминогликозид (гентамицин или стрептомицин). Съществуват обаче много щамове ентерококи, които са резистентни на тези антибиотици, поради което трябва да се определя антибиотичната чувствителност.
