Заболяванията на хипофизата най-често се дължат на доброкачествени хипофизни тумори, които разгледахме в първата част на статията. Други чести причини за хипофизни нарушения са травми на главата, кръвоизлив в близост до хипофизата, лъчетерапия и др.
Ето някои други заболявания на хипофизата:
Хипопитуитаризъм
Хипопитуитаризмът се характеризира с частично или пълно преустановяване на секрецията на един, два или всички аденохипофизни хормони. Може да възникне поради увреждане на хипофизата (първичен хипопитуитаризъм) или на хипоталамуса – вторичен хипопитуитаризъм.
Причините за първичен хипопитуитаризъм са много разнообразни. Най-често се касае за тумори на хипофизата или в близост до турското седло – аденоми, краниофарингеоми, менингеоми, глиоми. Други причини са травми, грануломатозни процеси (саркоидоза, туберкулоза), лъчетерапия, автоимунен хипофизит и др.
В повечето случаи заболяването има хронично протичане. В продължение на години се развива хронична недостатъчност на аденохипофизата.
При отпадане на секрецията на растежен хормон в детска възраст се развива хипофизарен нанизъм, а при възрастните се наблюдава повишена мастна тъкан, намалена мускулна маса, хипогликемия и др.
Отпадането на секрецията на гонадотропни хормони (фоликулостимулиращ и лутеинизиращ хормон) води до вторичен хипогонадизъм. Наблюдават се следните симптоми: вторична аменорея, атрофия на гениталиите, фригидност, намалена потентност, намаляване на окосмяването и др.
Дефицитът на тиреотропен хормон води до вторичен хипотиреоидизъм. Проявява се с непоносимост към студ, лесна умора, брадикардия, сънливост и др.
Понижената секреция на адренокортикотропен хормон води до атрофия на надбъбречната кора. Намалява секрецията на глюкокортикоидите и настъпва вторичен хипокортицизъм.
Дефицитът на пролактин при кърмещи жени води до агалктия (липса на кърма).
Синдром на Шийхан (Sheehan)
Синдромът на Шийхан представлява хипопитуитаризъм, който възниква поради следродова некроза на хипофизата. Развива се при жени, които имат голяма кръвозагуба по време или след раждане. Кръвоснабдяването на хипофизата се влошава, нейната функция се понижава. Получава се дефицит на хипофизни хормони.
Акромегалия и хипофизарен гигантизъм
И двете заболявания са резултат на патологично повишена секреция на растежен хормон от еозинофилен аденом на хипофизата, рядко от хиперплазия на еозинофилни клетки на аденохипофизата. Когато патологичният процес се развие преди пубертета, се наблюдава клиничната картина на гигантизъм, а след това тази на акромегалия.
Повишената секреция на растежен хормон води до усилен растеж на костите, меките тъкани и вътрешните органи.
Гигантизмът се отличава с пропорционално висок ръст (над 2 м), първоначално е налице повишена мускулна сила, но по-късно настъпва изразена мускулна слабост, развива се тежък остеоартрит, има прояви на хипогонадизъм.
Акромегалията се характеризира с постепенно нарастване на крайниците, лицевите кости (челюсти, скули), меките тъкани (нос, уши, устни, език), вътрешните органи (ларинкс, сърце, черен дроб). Кожата образува гънки, особено в тилната област.
Хипофизарен нанизъм
Хипофизарният нанизъм се дължи на понижена или липсваща секреция на растежен хормон, настъпила преди завършване на растежа на индивида. В повечето случаи причината е неясна – идиопатичен нанизъм. По-рядко се дължи на тумори или възпалителни процеси в хипоталамо-хипофизната област или на понижена тъканна чувствителност към растежен хормон.
Височината на пациентите е под 145 см за мъжете и под 135 см за жените. Костите са грацилни, мускулатурата е слабо изразена, кожата е тънка, бледа. Умственото развитие е нормално.
Безвкусен диабет (инсипиден диабет)
Безвкусният диабет се дължи на понижена или липсваща секреция на антидиуретичен хормон (централна форма) или на намалена чувствителност на бъбречните тубули към неговото действие (нефрогенна форма). Централният инсипиден диабет може да е резултат от патологични процеси в хипоталамо-хипофизната област, например тумори, кисти, травми, енцефалити, саркоидоза, съдови нарушения и др. Когато причината за появата му е неизвестна се говори за идиопатичен инсипиден диабет.
Основните симптоми на болестта са:
- полиурия – отделяне на голямо количество урина с ниско относително тегло
- полидипсия – силна жажда, която осигурява внос на течности и балансира голямата им загуба чрез диурезата. Ако загубата не се компенсира настъпва дехидратация.
Адипозо-генитална дистрофия
Адипозо-гениталната дистрофия се характеризира със затлъстяване и изоставане в половото развитие, дължащо се на патологичен процес в хипоталамо-хипофизната област. Най-често се касае за тумор или възпалителен процес. Боледуват деца в пубертетна възраст. Основните симптоми на болестта са: затлъстяване, хипогонадизъм – в очакваната възраст не настъпва пубертет.
Други редки болести на хипофизата са:
- абсцес на хипофизата
- киста на хипофизата
- автоимунен хипофизит – автоимунно възпаление на хипофизата.
Прочетете за:
Акромегалия – повишена секреция на растежен хормон
Синдром на Кушинг
Безвкусен диабет
