Хепатит А е най-разпространеният от всички вирусни хепатити. Засяга предимно детската и младата възраст. Механизмът на предаване на това вирусно заболяване е фекално-орален – чрез замърсени ръце, вода или храна. Вирусният хепатит тип А има добра прогноза и не хронифицира.
Как се диагностицира вирусен хепатит А?
За поставяне на диагнозата вирусен хепатит А се използват следните методи:
Анамнеза
Заболяването най-често протича с грипоподобна симптоматика. Пациентите съобщават за повишаване на температурата, придружено с втрисане. Болният се оплаква от обща отпадналост, разбитост, адинамия, лесна уморяемост и намалена работоспособност. Нерядко е налице и главоболие. В част от случаите са налице мускулни и ставни болки, най-често в областта на кръста, коленните стави и ставите на китките.
Други много често срещани симптоми при пациентите са намаления апетит до пълно отвращение към храната, тежест след нахранване, гадене и понякога повръщане. Заболяването може да протече само с тези прояви – това са така наречените аниктерни форми (без развитие на жълтеница). В други случаи след тези прояви се наблюдава появата на субиктер по склерите, по лигавицата на мекото небце и на юздичката на езика. След това жълтеницата се разпространява по кожата на тялото с различна интензивност.
Физикален преглед
Основната находка, която лекарят установява при прегледа е увеличеният черен дроб и слезка.
Лабораторни изследвания
От кръвната картина – броят на левкоцитите в повечето случаи е нормален, но понякога могат да бъдат понижени или повишени. Неутрофилите са непроменени, докато лимфоцитите са обикновено увеличени. СУЕ е нормална или леко увеличена.
При вирусният хепатит се установяват повишени стойности на серумния билирубин за сметка на неговата директна фракция. Повишени са и стойностите на аминотрансферазите – АлАТ и АсАТ (по-голямо диагностично значение има АлАТ).
В урината се установяват и двата жлъчни пигмента. Най-напред се появява уробилиногенът и най-късно изчезва. След това се установява и наличие на билирубин.
Серологични изследвания
Доказване на anti-HAV (антитела срещу хепатит А) в серума чрез ELISA-метод е най-ефективният диагностичен способ. Могат да се определят тоталните anti-HAV, anti-HAV-IgM и anti-HAV-IgG. Anti-HAV-IgM се появяват първи и наличието им говори за остра (прясна) инфекция. Anti-HAV-IgG се появяват по-късно и се запазват с години. Те могат да бъдат единственият маркер за прекаран в миналото остър вирусен хепатит тип А.
Коремна ехография
Коремната ехография дава информация за големината на черния дроб, за състоянието на паренхима, за проходимостта на жлъчните пътища, за пространството заемащи процеси и други. С нея се визуализира и слезката.
Автор: д-р Николета Кочанова
Прочетете за:
Как става заразяването с хепатит А?
Остър вирусен хепатит – причинители
Остър вирусен хепатит – симптоми
