Системен лупус еритематозус (СЛЕ) е автоимунно заболяване, което се характеризира с продукцията на автоантитела, насочени към множество собствени структури. Могат да се засегнат всички органи, като белите дробове обикновено се увреждат по-късно в хода на заболяването.
Възпалението, причинено от лупус еритематозус, може да засегне плеврата, белодробния паренхим, както и кръвоносните съдове в белите дробове.
Кои са най-честите белодробни прояви при системен лупус еритематозус?
Плеврит – възпаление на плеврата
Най-често лупусът засяга белите дробове чрез възпаление на плеврата – серозната обвивка, която покрива външната повърхност на белите дробове. Характерни симптоми на плеврит са появата на остра болка в гърдите, която се засилва при дълбоко вдишване, поява на задух, кашлица.
Възпалението на плеврата може да доведе до натрупване на течност в плевралната кухина – развива се ексудативен плеврит. Изливите обикновено са малки, двустранни, при аускултация понякога може да се чуе плеврално триене. Установяват се рентгенологично. В ексудата се откриват LE-клетки, антинуклеарни антитела ( AHA), имунни комплекси.
Повечето пациенти с лупусен плеврит се повлияват добре при лечение с кортикостероиди или нестероидни противовъзпалителни средства.
Остър лупусен пневмонит
Острият лупусен пневмонит представлява възпаление на белодробната тъкан и по протичане наподобява пневмония. Болните се оплакват от повишаване на температурата, задух, кашлица, могат да възникнат белодробни инфилтрати. Лечението на острия лупусен пневмонит се провежда с кортикостероиди.
Лупусният пневмонит се дължи на отлагане на имунни депозити в белодробните съдове и алвеоларните стени. Той трябва да се разграничи от възникнали вторични белодробни инфекции – бактериални, вирусни, гъбични. Трябва да се изключат още туберкулоза и опортюнистични инфекции, които се развиват при имунокомпрометирани болни, каквито са тези със СЛЕ.
Хроничен лупусен пневмонит
Хроничната форма на лупусен пневмонит се развива в продължение на години. Характеризира се с появата на интерстициална белодробна фиброза. Протича със задух и хронична суха кашлица.
Характерен признак на лупусният пневмонит е високият стоеж на диафрагмалния купол и т.нар. дисковидна ателектаза в основата на белите дробове.
Докато острият лупусен пневмонит се лекува с кортикостероиди, то при хроничния лупусен пневмонит с настъпила белодробна фиброза възможностите за лечение са ограничени.
Пулмонален васкулит
Пулмонален васкулит възниква, когато възпалителния процес при лупус еритематозус обхване най-малките съдове на белите дробове. Той става причина за поява на хемоптое (изхрачване на кръв) или на хемоптиза (наличие на малко кръв в храчките).
Белодробна хипертония (пулмонална хипертензия)
Пулмоналната хипертония е състояние, при което налягането в белодробните артерии се повишава, при което се затруднява работата на дясната камера на сърцето. Дължи се на настъпилите възпалителни промени в белодробния паренхим или на директно засягане на малките белодробни съдове. Клинично се изявява със задух, болка в гърдите, учестена сърдечна дейност, отпадналост. Белодробната хипертония се доказва чрез Доплер- изследване или сърдечна катетеризация.
Белодробна емболия
Белодробната емболия е сериозно състояние, при което настъпва внезапно запушване на лумена на белодробен кръвоносен съд от ембол. Пациентите със системен лупус еритематозус имат повишен риск от поява на белодробна емболия поради наличие на антифосфолипидни антитела в кръвта, които могат да доведат до обструкция на кръвоносния съд.
