Меню

Остра следкръвоизливна анемия се развива при бърза загуба на голямо количество кръв. Поради кръвозагубата настъпва хиповолемия (намалява обема на циркулиращата кръв), намалява и броя на циркулиращите еритроцити.

По своята същност следкръвоизливната анемия е желязодефицитна, но има по-комплексна патогенеза и различно лечение.

Какви са причините за остра следкръвоизливна анемия?

Заболяването се развива при бързо настъпил масивен кръвоизлив. Кръвоизливите биват: вътрешни  (кръвта излиза от кръвоносните съдове в тялото) и външни (кръвта илиза извън тялото).

Най-честите причини за остра кръвозагуба са:

  • травма, при която се нарушава целостта на кръвоносен съд
  • оперативна интервенция
  • нарушения в кръвосъсирването – хемофилия, болест на фон Вилебранд
  • кръвни заболявания
  • чернодробни заболявания – цироза
  • бъбречни заболявания – посттравматична руптура на бъбрек
  • стомашно-чревни заболявания – кървящи варици на хранопровода, кървяща язва на стомаха
  • руптура на слезката
  • руптура на аортна аневризма
  • гинекологични проблеми – руптура на маточна тръба при извънматочна бременност, кръвоизлив по време на раждане.

Какви промени настъпват при остра следкръвоизливна анемия?

Масивният кръвоизлив причинява намаляване на количеството на циркулиращата кръв (хиповолемия) и на еритроцитната маса. При кръвозагуба над 1,5 л се развива хеморагичен шок. За възстановяване на обема на циркулиращата кръв се мобилизират тъканните течности и кръвните депа.

Понижаването на еритроцитите води до тъканна хипоксия (намалена доставка на кислород до тъканите). За да се осигури кислород за жизненоважните органи настъпва: спазъм на кръвоносните съдове, тахикардия, увеличен ударен и минутен сърдечен обем. Тъканната хипоксия стимулира секрецията на еритропоетин от бъбреците и производството на еритроцити от костния мозък. За синтеза на хемоглобин се използва желязо от депата, при което то намалява и се развива железен дефицит.

Какви са симптомите при остра следкръвоизливна анемия?

Клиничните прояви зависят от обема на кръвозагубата и от предшестващото инцидента състояние на пациента. Характерни симптоми при следкръвоизливна анемия са: внезапно настъпила слабост, замайване, световъртеж, шум в ушите, причерняване пред очите, бледа кожа, чувство на студ.

При кръвозагуба над 30 % от обема на циркулиращата кръв са налице симптоми на хеморагичен шок:

  • учестена сърдечна дейност и учестено дишане (тахикардия и тахипнея)
  • нишковиден пулс
  • ниско кръвно налягане
  • промени в съзнанието – възбуда или потиснатост
  • олигурия до анурия – намаляване на количеството на отделената урина.

Лабораторни изследвания

При кръвоизлив спешно се изследват: периферна кръвна картина (хемоглобин, еритроцити, хематокрит, ДКК, СУЕ. В първите часове след кръвозагубата тези показатели намаляват незначително. След 5 до 72 часа обаче те намаляват значително, тъй като в кръвоносните съдове навлиза тъканна течност, която разрежда кръвта. Анемията в началото е нормоцитна, нормохромна, а по-късно хипохромна.

Още в първите часове след кръвоизлива се повишават левкоцитите, тромбоцитите и ретикулоцитите поради вторично активираната хемопоеза (образуване на кръвни клетки).

Как се поставя диагнозата остра следкръвоизливна анемия?

При наличие на външен кръвоизлив диагнозата се поставя лесно, но при вътрешен кръвоизлив диагностицирането е по-трудно. Значение имат:

  • данните от анамнезата – пациентът може да съобщи за понесена травма, за наличие на кръвни заболявания
  • физикален преглед – установяват се тахикардия, тахипнея, ниско кръвно налягане
  • лабораторни изследвания – важно е да се знае, че в първите часове изследването на кръвта не показва анемия.
  • инструментални изследвания – ако състоянието на болния позволява може да се извършат инструментални изследвания. Например: при съмнение за кръвоизлив от стомаха се прави фиброгастроскопия; при кръвоизлив от белия дроб се прави рентгеново изследване.

Какво е лечението при остра следкръвоизливна анемия?

Лечението трябва да започне незабавно и включва:

  • Спиране на кръвотечението – по консервативен (прилагат се кръвоспиращи медикаменти) или оперативен път. Острата кръвозагуба най-често е хирургичен проблем и в повечето случаи се налага хирургично лечение.
  • Противошокова и обемно заместваща терапия – вливат се водно-солеви разтвори, декстран, прясна кръв или еритроцитна маса и плазма. Може да се наложи прилагането на допамин, кортикостероиди, диуретици (за форсиране на диурезата).
  • Корекция на железния дефицит – след спиране на кръвоизлива се прилагат железни препарати.

Прочетете за:
Видове анемия
Желязодефицитна анемия

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!