Остра следкръвоизливна анемия се развива при бърза загуба на голямо количество кръв. Поради кръвозагубата настъпва хиповолемия (намалява обема на циркулиращата кръв), намалява и броя на циркулиращите еритроцити.
По своята същност следкръвоизливната анемия е желязодефицитна, но има по-комплексна патогенеза и различно лечение.
Какви са причините за остра следкръвоизливна анемия?
Заболяването се развива при бързо настъпил масивен кръвоизлив. Кръвоизливите биват: вътрешни (кръвта излиза от кръвоносните съдове в тялото) и външни (кръвта илиза извън тялото).
Най-честите причини за остра кръвозагуба са:
- травма, при която се нарушава целостта на кръвоносен съд
- оперативна интервенция
- нарушения в кръвосъсирването – хемофилия, болест на фон Вилебранд
- кръвни заболявания
- чернодробни заболявания – цироза
- бъбречни заболявания – посттравматична руптура на бъбрек
- стомашно-чревни заболявания – кървящи варици на хранопровода, кървяща язва на стомаха
- руптура на слезката
- руптура на аортна аневризма
- гинекологични проблеми – руптура на маточна тръба при извънматочна бременност, кръвоизлив по време на раждане.
Какви промени настъпват при остра следкръвоизливна анемия?
Масивният кръвоизлив причинява намаляване на количеството на циркулиращата кръв (хиповолемия) и на еритроцитната маса. При кръвозагуба над 1,5 л се развива хеморагичен шок. За възстановяване на обема на циркулиращата кръв се мобилизират тъканните течности и кръвните депа.
Понижаването на еритроцитите води до тъканна хипоксия (намалена доставка на кислород до тъканите). За да се осигури кислород за жизненоважните органи настъпва: спазъм на кръвоносните съдове, тахикардия, увеличен ударен и минутен сърдечен обем. Тъканната хипоксия стимулира секрецията на еритропоетин от бъбреците и производството на еритроцити от костния мозък. За синтеза на хемоглобин се използва желязо от депата, при което то намалява и се развива железен дефицит.
Какви са симптомите при остра следкръвоизливна анемия?
Клиничните прояви зависят от обема на кръвозагубата и от предшестващото инцидента състояние на пациента. Характерни симптоми при следкръвоизливна анемия са: внезапно настъпила слабост, замайване, световъртеж, шум в ушите, причерняване пред очите, бледа кожа, чувство на студ.
При кръвозагуба над 30 % от обема на циркулиращата кръв са налице симптоми на хеморагичен шок:
- учестена сърдечна дейност и учестено дишане (тахикардия и тахипнея)
- нишковиден пулс
- ниско кръвно налягане
- промени в съзнанието – възбуда или потиснатост
- олигурия до анурия – намаляване на количеството на отделената урина.
Лабораторни изследвания
При кръвоизлив спешно се изследват: периферна кръвна картина (хемоглобин, еритроцити, хематокрит, ДКК, СУЕ. В първите часове след кръвозагубата тези показатели намаляват незначително. След 5 до 72 часа обаче те намаляват значително, тъй като в кръвоносните съдове навлиза тъканна течност, която разрежда кръвта. Анемията в началото е нормоцитна, нормохромна, а по-късно хипохромна.
Още в първите часове след кръвоизлива се повишават левкоцитите, тромбоцитите и ретикулоцитите поради вторично активираната хемопоеза (образуване на кръвни клетки).
Как се поставя диагнозата остра следкръвоизливна анемия?
При наличие на външен кръвоизлив диагнозата се поставя лесно, но при вътрешен кръвоизлив диагностицирането е по-трудно. Значение имат:
- данните от анамнезата – пациентът може да съобщи за понесена травма, за наличие на кръвни заболявания
- физикален преглед – установяват се тахикардия, тахипнея, ниско кръвно налягане
- лабораторни изследвания – важно е да се знае, че в първите часове изследването на кръвта не показва анемия.
- инструментални изследвания – ако състоянието на болния позволява може да се извършат инструментални изследвания. Например: при съмнение за кръвоизлив от стомаха се прави фиброгастроскопия; при кръвоизлив от белия дроб се прави рентгеново изследване.
Какво е лечението?
Лечението трябва да започне незабавно и включва:
- Спиране на кръвотечението – по консервативен (прилагат се кръвоспиращи медикаменти) или оперативен път. Острата кръвозагуба най-често е хирургичен проблем и в повечето случаи се налага хирургично лечение.
- Противошокова и обемно заместваща терапия – вливат се водно-солеви разтвори, декстран, прясна кръв или еритроцитна маса и плазма. Може да се наложи прилагането на допамин, кортикостероиди, диуретици (за форсиране на диурезата).
- Корекция на железния дефицит – след спиране на кръвоизлива се прилагат железни препарати.
Прочетете за:
Видове анемия
Желязодефицитна анемия
