Меню

Септичният шок е животозастрашаващо състояние. Представлява тежка форма на сепсис, съчетана с ниско кръвно налягане и намалено кръвоснабдяване на органите, въпреки провежданата рехидратираща терапия.

Сепсис се развива, когато тялото реагира остро на инфекция, при което в кръвта се отделят множество възпалителни медиатори (цитокини, простагландини, левкотриени, тромбоксани, азотен оксид и др.). Когато тялото загуби контрол над този възпалителен отговор, настъпва увреждане на органите и тяхната функция се нарушава. Развива се тежък сепсис с органна дисфункция.

Ако човек с тежък сепсис има ниско кръвно налягане, което не се подобрява след вливане на течности, това означава, че е настъпил септичен шок. Нарушава се кръвоснабдяването на жизненоважните органи, като мозък, сърце, бъбреци, бели дробове.

Какви са причините за септичен шок?

Бактериалните инфекции са най-честата причина за септичен шок. Грам-отрицателните микроорганизми (Ешерихия коли, Клебсиела, Протеус, Ентеробактер) са отговорни за около 50 % от случаите на септичен шок. Макар и по-рядко вирусите, гъбичките и паразитите също могат да причинят септичен шок.

Най-честите състояния, които могат да доведат до сепсис, включват пневмония, инфекции на коремната област, бъбреците и пикочните пътища. Инфекцията може да проникне и през увредена кожа и меки тъкани.

Фактори, които допринасят за нарастващата честота на сепсис и септичен шок са:

  • възраст под 2 години и над 65 години
  • хронични заболявания – диабет, рак, хронични бъбречни, белодробни заболявания, колагенози и др.
  • потиснат имунитет поради химиотерапия, лъчетерапия, имуносупресия
  • наличие на открити рани, травми, изгаряне
  • чести манипулации – поставяне на венозни и уринарни катетри, интубация.

Какви са симптомите при септичен шок?

Болните със септичен шок изпитват симптомите на тежък сепсис, но също имат и много ниско кръвно налягане, което не се повишава след вливане на течности.

При тежък сепсис се наблюдават поне два от симптомите на системния възпалителен отговор (SIRS), като и белези на органна дисфункция.

Симптомите на системния възпалителен отговор, включват:

  • учестено дишане (тахипнея) – над 20 вдишвания за минута
  • тахикардия – сърдечната честота е над 90/min
  • хипертермия (температура над 38°С) с или без втрисане или хипотермия (температура под 36°С)
  • левкоцитоза (повишени левкацити над 12 g/l) или левкопения (понижени левкоцити под 4 g/l).

Може да се наблюдават още: гадене, повръщане, бледа кожа, обща слабост, уголемена слезка.

Поради ниското кръвно налягане и нарушеното кръвоснабдяване на органите възникват белези на дисфункция на редица органи, например:

  • бъбреци – налице са белези на остра бъбречна недостатъчност: олиго- или анурия (намалява количеството на отделената урина до пълна липса на урина), азотемия (повишаване на уреята, креатинина)
  • бели дробове – налице е артериална хипоксемия, тахипнея, остър респираторен дистрес синдром
  • мозък – настъпват промени в съзнанието
  • черен дроб – налице е хипербилирубинемия (повишен общ билирубин)
  • повишен лактат в кръвта
  • понижени тромбоцити, промени в кръвосъсирването
  • кожа – може да има кожни обриви.

При септичен шок е налице изразена хипотония – систоличното артериално налягане е под 90 mmHg или се понижава с 40 mmHg под нормалната за пациента стойност. Ниското кръвно налягане не се повлиява, въпреки прилагането на адекватни вливания на течности и вазопресорни медикаменти.

Тежко усложнение е развитието на синдром на полиорганна недостатъчност. Изявява се след третия ден от началото на заболяването с дисфункция на две и повече системи, например: остър респираторен дистрес синдром, бъбречна, чернодробна или сърдечна недостатъчност, мезентериална исхемия, ДИК синдром.

Как се поставя диагнозата септичен шок?

Диагностицирането на септичен шок се базира на следните изследвания:

Анамнеза и физикален преглед – извършва се внимателен преглед и разпит на пациента, за да се установи източника на инфекцията.

Микробиологични изследвания

  • хемокултура – положителна хемокултура се установява при 60 до 80 % от пациентите със септичен шок
  • изследване на материал от предполагаемото първично огнище, например трахеален секрет, урина, вагинален секрет, секрет от рана.

Лабораторни изследвания

Провеждат се множество лабораторни тестове – кръвна картина, показатели на кръвосъсирването (тромбоцити, фибриноген, протромбинов индекс), креатинин, билирубин, електролити, млечна киселина. Прави се кръвно-газов анализ, изследва се киселинно-алкалното равновесие.

Образни изследвания

Провеждат се редица образни изследвания за установяване на първичното огнище, например ултразвуково изследване, рентгеново изследване, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс.

Какво е лечението при септичен шок?

Лечението при пациенти със септичен шок обикновено се провежда в отделение по интензивни грижи и включва:

Незабавно стабилизиране на пациента

Главната цел при пациенти със септичен шок е поддържането на основните жизнени функции:

  • циркулация

Значителното понижаване на кръвното налягане изисква вливане на адекватно количество течности, прилагане на вазопресорни медикаменти – добутамин, допамин, норадреналин. При липса на ефект се прилага вазопресин или кортикостероиди.

  • дишане – провежда се кислородотерапия, а при нужда се извършва трахеална интубация или апаратна вентилация.

Мониторират се основните жизнени показатели – сърдечна честота, кръвно налягане, дихателна честота, температурата.

За профилактика на ДИК-синдром се прилага Хепарин.

Антибиотична терапия

Веднага след поставяне на диагнозата трябва да започне лечение с високи дози широкоспектърни антибиотици. Прилагат се парентерално в продължение на поне 14 дни.

Провежда се лечение на първичното огнище

При някои пациенти за отстраняване на първичното огнище може да се наложи хирургична интервенция, например дрениране на абсцес, дебридман на инфектирани меки тъкани.

Прочетете за:
Видове шок
Анафилактичен шок

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com