Меню

Серотонинов синдром възниква при прием на лекарства, които причиняват натрупване на твърде много серотонин в тялото. Наблюдават се симптоми от страна на мозъка, мускулите и други органи.

По-леките форми на серотонинов синдром могат да изчезнат в рамките на един ден след спиране приема на лекарствата, които го причиняват. Тежкият серотонинов синдром обаче може да причини смърт, ако не се лекува.

Серотонинът се продуцира от нервните клетки. Представлява невротранмитер, който участва в регулацията на: телесната температура, храносмилането, кръвообращението, дишането. Участва в контролирането на настроението и съня. Регулира предаването на информацията по болковите пътища.

Какви са причините за серотонинов синдром?

Обикновено серотониновият синдром възниква при комбиниране на две или повече лекарства, които повишават нивата на серотонина. Най-често се наблюдава при прием на антидепресанти в съчетание с лекарство за мигрена или опиоиден аналгетик. Друга причина за серотонинов синдром е предозиране на антидепресанти.

Лекарствата, които се свързват със серотонинов синдром, могат да бъдат класифицирани в следните категории:

  • лекарства, които намаляват разграждането на серотонина

Към тази група медикаменти се отнасят: МАО инхибиторите (моноаминооксидазни инхибитори, например фенелзин, изокарбоксазид), метиленово синьо (багрило), прокарбазин (химиотерапевтик), линезолид (антибиотик) и др.

  • лекарства, които намаляват обратното захващане на серотонина

Към тази група медикаменти се отнасят: селективните инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRIs – золофт, прозак, циталопрам), инхибиторите на обратното захващане на серотонина и норепинефрина (SNRIs – ефектин, дуксет), трициклични антидепресанти (амитриптилин), антиепилептични средства (карбамазепин, валпроат), антиеметични средства (ондансетрон, метоклопрамид), опиоидни аналгетици (морфин, трамадол), декстрометорфан (съдържа се в много медикаменти, използвани при кошлица и настинка), билката жълт кантарион и др.

  • лекарства, които увеличават прекурсорите на серотонина или агонистите – триптофан, литий, фентанил, суматриптан (използва се за лечение на мигрена)
  • лекарства, които увеличават освобождаването на серотонин – амфетамини, екстази
  • лекарства, които предотвратяват разграждането на изброените по-горе медикаменти – ципрофлоксацин, флуконазол, ритонавир (използва се за лечение на ХИВ инфекция), сок от грейпфрут.

Какви са симптомите при серотонинов синдром?

Симптомите на серотонинов синдром се появяват до няколко часа след прием на ново лекарство или повишаване на дозата на лекарство, което вече приемате. Симптомите могат да варират от леко изразени до животозастрашаващи. Наблюдават се следните оплаквания:

  • обърканост, дезориентация
  • неспокойствие, раздразнителност
  • главоболие
  • миоклонус – свиване на мускулите
  • мускулна ригидност
  • тремор
  • усилени рефлекси
  • гадене, повръщане, диария
  • изпотяване
  • студени тръпки
  • учестена сърдечна дейност
  • разширени зеници

При тежък серотонинов синдром има висока температура над 40 °С, гърчове, аритмия, делир, загуба на съзнание.

Как се диагностицира серотониновият синдром?

Няма специфичен лабораторен тест за диагностицирането на серотонинов синдром. Серумните нива на серотонина не са надежден показател.

За поставянето на диагнозата серотонинов синдром допринасят:

  • анамнезата – пациентът съобщава, че приема медикаменти, повишаващи нивата на серотонина
  • клиничните симптоми и физикалния преглед на пациента – наличие на психични симптоми, мускулни симптоми
  • изключване на други причини – лекарят може да назначи редица лабораторни изследвания, за да изключи друга причина за оплакванията.

Серотониновият синдром трябва да се разграничи от: злокачествен невролептичен синдром, инфекции на централната нервна система, гастроентерити, сепсис.

Какво е лечението при серотонинов синдром?

При лека форма на серотонинов синдром е достатъчно само спиране приема на лекарствата, причиняващи проблема. Симптомите често изчезват за 24 до 72 часа.

При тежък серотонинов синдром пациента трябва да се хоспитализира. Назначава се:

  • рехидратация – интравенозно вливане на течности
  • миорелаксанти – медикаменти, премахващи мускулното напрежение
  • бензодиазепини – медикаменти, повлияващи тревожността, гърчовете
  • медикаменти, блокиращи продукцията на серотонин – ципрохептадин.
  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!