Миоклонии (миоклонус) представляват внезапни, краткотрайни, неволеви контракции на мускули, части от мускули или мускулни групи.
Миоклониите засягат предимно мускулите на крайниците и тялото. Когато обхващат части от мускулите, не предизвикват двигателен ефект, но ако засегнат мускулни групи се получават клонични движения на крайниците.
Най-характерната особеност на миоклоничните движения е бързината и липсата на волеви контрол. Те винаги имат внезапно начало и край и не могат да се потиснат.
Миоклониите могат да се съчетават с много други двигателни нарушения при един и същ пациент.
Какви видове миоклонии (миоклонус) има?
Класификация: Класификацията на миоклониите може да се извърши по различни признаци.
1. Според причината за възникването миоклониите биват:
- Физиологични миоклонии (миоклонус) – наблюдават се при здрави хора и не се дължат на патологично увреждане.
Най-типични са:
– нощни миоклонии – възникват преди заспиване и засягат главно краката.
– психогенни миоклонии – срещат се при пациенти с депресия, тревожност, паническо разстройство. По-често се наблюдават при жени. Появяват се внезапно, например след травма, катастрофа. Засилват се от стрес, а се подобряват при отвличане на вниманието. Съчетават се и с други двигателни нарушения – тремор, дистония, нарушена походка.
- Есенциални (фамилни) миоклонии – възникват спонтанно, но по-често са с автозомно-доминантно унаследяване. Проявяват се до 20 годишна възраст.
- Симптоматични миоклонии – срещат се при различни заболявания, при които се уврежда мозъчната кора, ствола, малкия и гръбначния мозък.
– енцефалит
– метаболитни нарушения – бъбречна недостатъчност, хипокалиемия, хипонатриемия
– интоксикация с вредни химични вещества
– мозъчни тумори
– невродегенеративни заболявания – хорея на Хънтингтън, оливопонтоцеребеларна атрофия
– съдови заболявания
– аноксия (синдром на Lance-Adams)
– спинална анестезия
– контрастно гръбначномозъчно изследване
– дисков пролапс
– травми
– медикаменти.
2. Според клиничните прояви се различават спонтанни и акционни миоклонии. Акционните миоклонии могат да се провокират от:
– движение или задържане на крайника в определена поза. Когато се провокират от насочени движения, се наричат интенционни миоклонии.
– зрителни, слухови, тактилни и емоционални стимули.
3. Според анатомичните области, които засягат биват:
– фокални – обхващат няколко съседни мускула
– генерализирани – обхващат повече мускулни групи
– мултифокални – засегнати са много мускули, но с различен тип миоклонии
– сегментни.
4. Според локализацията на генератора в нервната система се различават:
– корови
– подкорови
– гръбначномозъчни миоклонии.
Често при един пациент миоклониите се предизвикват едновременно от различни генератори.
Миоклониите могат да се разделят още на:
– епилептични – засягат дисталните мускулни групи. Включват рефлексните миоклонии.
– неепилептични – засягат проксималните мускулни групи. Включват физиологични, есенциални, гръбначномозъчни миоклонии и др.
5. Според ритмичността на появата им, миоклониите биват:
– ритмични – почти винаги са спонтанни, биват фокални или сегментни, могат да персистират по време на сън.
– неритмични миоклонии.
