Меню

Миоклониите  представляват внезапни, краткотрайни, неволеви контракции на мускули, части от мускули или мускулни групи.

Миоклониите засягат предимно мускулите на крайниците и тялото. Когато обхващат части от мускулите, не предизвикват двигателен ефект, но ако засегнат мускулни групи се получават клонични движения на крайниците.

Най-характерната особеност на миоклоничните движения е бързината и липсата на волеви контрол. Те винаги имат внезапно начало и край и не могат да се потиснат.

Миоклониите могат да се съчетават с много други двигателни нарушения при един и същ пациент.

Класификация: Класификацията на миоклониите може да се извърши по различни признаци.

1. Според причината за възникването миоклониите биват:

  • Физиологични миоклонии– наблюдават се при здрави хора и не се дължат на патологично увреждане.
    Най-типични са:
    нощни миоклонии – възникват преди заспиване и засягат главно краката.
    психогенни миоклонии – срещат се при пациенти с депресия, тревожност, паническо разстройство. По-често се наблюдават при жени. Появяват се внезапно, например след травма, катастрофа. Засилват се от стрес, а се подобряват при отвличане на вниманието. Съчетават се и с други двигателни нарушения – тремор, дистония, нарушена походка.
  • Есенциални (фамилни) миоклонии – възникват спонтанно, но по-често са с автозомно-доминантно унаследяване. Проявяват се до 20 годишна възраст.
  • Симптоматични миоклонии – срещат се при различни заболявания, при които се уврежда мозъчната кора, ствола, малкия и гръбначния мозък.
    – енцефалит
    – метаболитни нарушения – бъбречна недостатъчност, хипокалиемия, хипонатриемия
    – интоксикация с вредни химични вещества
    – мозъчни тумори
    – невродегенеративни заболявания – хорея на Хънтингтън, оливопонтоцеребеларна атрофия
    – съдови заболявания
    – аноксия (синдром на Lance-Adams)
    – спинална анестезия
    – контрастно гръбначномозъчно изследване
    – дисков пролапс
    – травми
    – медикаменти.

2. Според клиничните прояви се различават спонтанни и акционни миоклонии. Акционните миоклонии могат да се провокират от:
– движение или задържане на крайника в определена поза. Когато се провокират от насочени движения, се наричат интенционни миоклонии.
– зрителни, слухови, тактилни и емоционални стимули.

3. Според анатомичните области, които засягат биват:
фокални – обхващат няколко съседни мускула
генерализирани – обхващат повече мускулни групи
мултифокални – засегнати са много мускули, но с различен тип миоклонии
сегментни.

4. Според локализацията на генератора в нервната система се различават:
корови
подкорови
гръбначномозъчни миоклонии.
Често при един пациент миоклониите се предизвикват едновременно от различни генератори.

Миоклониите могат да се разделят още на:
епилептични – засягат дисталните мускулни групи. Включват рефлексните миоклонии.
неепилептични – засягат проксималните мускулни групи. Включват физиологични, есенциални, гръбначномозъчни миоклонии и др.

5. Според ритмичността на появата им, миоклониите биват:
ритмични – почти винаги са спонтанни, биват фокални или сегментни, могат да персистират по време на сън.
неритмични миоклонии.

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!