Скъсан менискус е сред най-честите травми на коляното, която причинява болка и затруднено движение. Получава се при резко завъртане на коляното, при внезапна смяна на посоката. Спортистите са изложени на по-висок риск от разкъсване на менискус.
Какво представлява менискуса?
В образуването на колянната става участват три кости – бедрена кост, тибия (голям пищял) и капаче. Между кондилите на бедрената кост и големия пищял се разполагат междуставни хрущяли – медиален и латерален менискус. Това са хрущялни пластинки със сърповидна форма. Външният им край сраства със ставната капсула, а вътрешният им край е свободен и е обърнат към ставната кухина. Предните краища на двата менискуса са съединени чрез напречната връзка на коляното.
Ролята на менискусите е да намаляват несъответствието между ставните повърхности и да абсорбират натиска на бедрените кондили надолу. Те са толкова ефективни, че ако се отстранят, силата, която трябва да поеме ставния хрущял при големи натоварвания се увеличава около 5 пъти.
Излагането на ставния хрущял на много по-големи сили на натиск води до неговото по-бързо износване. Данните показват, че при 75 % от пациентите се развива остеоартроза 10 години след тотална менисцектомия.
Какви са причините за скъсан менискус?
Разкъсване на менискус може да настъпи при внезапно спиране, рязко усукване на коляното, при клякане или коленичене, особено при вдигане на голяма тежест. Движения, които изискват завъртане и внезапно спиране при спортове като футбол, баскетбол или тенис, също могат да причинят увреждане на менискуса.
При възрастните хора по-често се наблюдават дегенеративни разкъсвания на менискусите. С възрастта хрущялът се износва и става по-податлив на разкъсване. Дори само при обръщане в леглото или при извиване при ставане от стол може да настъпи разкъсване на менискуса.
Видове скъсан менискус
В зависимост от начина, по който изглеждат, както и от мястото на разкъсване в менискуса, могат да се наблюдават различни видове разкъсвания:
- циркумферентно разкъсване тип дръжка на ведро
- косо разкъсване тип човка на папагал на латералния менискус
- дегенеративна лезия на медиалния менискус
- непълно разкъсване (фрагменти на краче).
Скъсаният менискус в резултат на спортна травма често се съчетава с други наранявания на коляното, например разкъсване на предните кръстни връзки.
Какви са симптомите при скъсан менискус?
В момента на разкъсване на менискуса може да се чуе изпукване или стържене. В този начален момент болката е слаба и повечето хора са в състояние да ходят. След известно време на покой обаче болката се засилва, появява се оток и скованост в коляното.
Понякога може да няма остра травма или пациентът да не си спомня за нея, но постепенно се развиват симптомите.
Най-честите симптоми при скъсан менискус са:
- болка в коляното при движение
- оток и скованост
- пукане, особено при слизане или изкачване на стълби
- нестабилност в колянната става
- ограничен обем на движенията в колянната става
- блокиране на коляното – при разкъсване на менискуса може да се получи подвижен фрагмент („ставна мишка“), който се мести в кухината на ставата и така предизвиква блокиране на движенията.
Как се диагностицира разкъсан менискус?
Следните методи допринасят за поставяне на диагнозата:
- данни от анамнезата – често болните не помнят момента на травмата
- физикален преглед – мануален тест на Макмъри – лекарят сгъва коляното на пациента, след което го изправя и завърта. При наличие на скъсан менискус при това движение се получава характерен щракащ звук.
- рентгеново изследване – чрез рентгеновото изследване не може да се установи разкъсване на менискуса, но може да се изключат други причини за болка в коляното, например остеоартроза, фрактура на кост
- артроскопия – дава възможност освен за диагностициране на проблема и за лечение
- ядрено-магнитен резонанс – дава точна представа за увреждането на меките тъкани.
Какво е лечението при скъсан менискус?
Лечението зависи от вида, размера, локализацията на разкъсването, от възрастта на пациента, от неговата физическа активност, от наличието на съпътстващи травми.
Външната една трета от менискуса е богато кръвоснабдена. Разкъсванията в тази зона може да се излекуват консервативно. Вътрешните две трети от менискуса обаче са лошо кръвоснабдени и при тях по-често се налага операция.
Консервативно лечение
Консервативно лечение може да се приложи при малко разкъсване по външния ръб на менискуса, при млади хора, при незначителни оплаквания, стабилна става. Препоръчва се:
- почивка – трябва да се осигури покой на засегнатия крак. При ходене може да се ползват патерици
- студен компрес – поставяне на студени компреси за около 20 минути няколко пъти на ден до изчезване на отока и болката
- пристягаща превръзка или ортеза – чрез еластична компресираща превръзка може да се предотврати подуването
- повдигане на крайника – повдигането на краката над нивото на сърцето спомага за намаляване на отока
- нестероидни противовъзпалителни средства – намаляват болката и отока.
- физиотерапия – провеждането на физиотерапия допринася за намаляване на болката, повишаване на стабилността на ставата, увеличаване на обема на извършваните движения.
Хирургично лечение
Операцията обикновено е артроскопски. През малък разрез се вкарва миниатюрна камера в ставната кухина и се оглежда внимателно. През друг отвор се въвежда хирургичен инструмент, с който се извършва внимателна ексцизия на разкъсаната част, като целта е да се запази възможно повече здрава менискусна тъкан. При наличие на свободен фрагмент, той трябва да се отстрани.
Реинсериране на скъсаният менискус е подходящо при периферни разкъсвания, най-често при пациенти с руптура на предната кръстна връзка.
След отстраняване на менискуса е необходимо провеждането на рехабилитация за 3-4 седмици, а след реинсерция на менискуса – за 3 месеца.
Прочетете за:
Ставна мишка в колянната става
Болести на колянната става
