Субарахноиден кръвоизлив (САК) представлява излив на кръв в субарахноидното пространство, което се намира между арахноидеята и меката мозъчна обвивка. Представлява животозастрашаващо състояние. Основният симптом е внезапно, силно главоболие, което понякога се придружава от гадене, повръщане и кратка загуба на съзнание.
Субарахноидният кръвоизлив обикновено възниква спонтанно, например при руптура на аневризма в мозъка или е резултат от травма на главата.
Какви са причините за субарахноиден кръвоизлив (САК)?
Най-честите причини за субарахноиден кръвоизлив са:
- травма на главата – травматичен субарахноиден кръвоизлив
- руптура на мозъчна аневризма – възниква аневризмален субарахноиден кръвоизлив (АСАК)
Разкъсването на мозъчна аневризма е основна причина за субарахноиден кръвоизлив. Аневризмите най-често се разполагат по артериите в основата на мозъка. Фактори, повишаващи риска от руптура на мозъчните аневризми са: физическо или психическо напрежение, вродена или придобита слабост на съдовата стена, високо кръвно налягане, мозъчни травми, тютюнопушене и др.
- артерио-венозни малформации
- артериална хипертония
- мозъчни тумори
- инфекциозни заболявания на ЦНС
- хематологични заболявания – коагулопатии, анемии
- медикаментозна интоксикация.
Излялата се кръв в субарахноидното пространство може да се разпространи дифузно, като се смесва с ликвора или да остане в ограничено пространство. В резултат на кръвоизлива настъпват редица промени – повишава се вътречерепното налягане, развива се вазоспазъм, който води до хипоксия на тъканите и увреждане на мозъчните клетки.
Какви са симптомите при субарахноиден кръвоизлив (САК)?
Симптомите при субарахноиден кръвоизлив се развиват внезапно, по време на някаква активност, например вдигане на тежки предмети. Наблюдават се:
- силно главоболие – болните го описват като „удар с чук“ върху главата
- гадене, повръщане
- нарушение на съзнанието – варира от сомнолентност, дезориентация до кома в зависимост от масивността на кръвоизлива
- психомоторна възбуда
- епилептични пристъпи може да има в началото на заболяването
- менингеален синдром – вратна ригидност, повъщане, фотофобия
- замъглено зрение
- огнищна неврологична симптоматика – в началото липсва или е лека, например слабост в едната половина на тялото, зрителни проблеми.
Заболяването може да има благоприятно развитие и симптомите постепенно да изчезнат. Много често обаче възниква влошаване на състоянието поради:
- рецидив на кръвоизлива – обикновено настъпва в първите 24 ч и първите дни и седмици след субарахноидния кръвоизлив. Засилва се менингеалният синдром, развива се нова огнищна симптоматика или се засилва наличната.
- тежък спазъм на съдовете с развитие на късна исхемична мозъчна дисфункция. Възниква 4 до 14 дни след субарахноидния кръвоизлив. Наблюдават се дезориентация, обърканост, афазия, хемипареза.
- хидроцефалия – развива се при блокиране на циркулацията на ликвора.
Изследвания при субарахноиден кръвоизлив
- лумбална пункция с изследване на ликвор
Изследването на лумбален ликвор има основно значение за поставяне на диагнозата субарахноиден кръвоизлив. В зависимост от тежестта на кръвоизлива ликворът е кървав или с цвят на „мито месо“.
- компютърна томография (КТ)
- магнитно резонансна томография (МРТ)
- изследване на очните дъна – може да има кръвоизливи в ретината
- мозъчна панангиография – извърва се при по-млади пациенти с по-лека степен на заболяването. Трябва да се направи още в първите 24 до 72 часа от началото на САК. Ако се установи мозъчна аневризма трябва да се извърши ранно оперативно лечение. Когато не се извърши ранна ангиография, тя може да се направи след 20-30 дни, ако състоянието на болния позволява.
Какво е лечението?
Лечението при субарахноиден кръвоизлив зависи от причината за възникването му и от степента на увреждане на мозъка. Провежда се:
- оперативно лечение
Ако кръвоизливът се дължи на руптурирала аневризма се извършва клипсиране на аневризмата. Ако се дължи на съдова малформация се провежда операция за отстраняването й. При настъпила остра хидроцефалия се прави вентрикулен дренаж.
- консервативно лечение – прилагат се медикаменти за предпазване от рецидив и развитие на вазоспазъм.
За намаляване на риска от възникване на повторен кръвоизлив трябва да се спазват следните препоръки:
- строг постелен режим в продължение на 3-4 седмици с прием на аналгетици и седативни средства. Целта е да се осигури пълен физически и психичен покой на пациента.
- редовна дефекация – осигурява се чрез подходяща диета, лаксативни средства
- контрол на артериалното кръвно налягане
- антиконвулсанти – при епилептични гърчове.
Прогнозата при около 30 % от пациентите е благоприятна, при около 30 % настъпва инвалидност в различна степен, а при около 30 % изходът е летален.
Прочетете за:
Субдурален хематом
Епидурален хематом
